Михаил Лермонтов
Демон (9) (Източна повест)

IX

И този миг видял бе Демон

и се почувства тъй подведен

от трепет нов и непознат.

Пустинната душа във него

изпълнила се с благодат —

и светлина го осенила,

любов, добро и красота!…

На тази сладостна картина

любуваше се и мечта,

и щастието сякаш мина,

верига дълга от звезди —

тях в паметта си проследи.

Неясна сила го обхвана

и нова скръб го прикова;

красиво в него някак стана

и с нещо родно заживя.

Дали бе туй преображение?

Той думите за изкушение

в ума си почна да греши…

Забрава? Бог не се реши

забравата да му отнеме!…

. . . . . . . . . . . . . . . .