Михаил Лермонтов
Демон (4) (Източна повест)

IV

Пред него другите картини

явиха се сред цветове:

разкошна Грузия с долини

цъфтяща в дивни светове;

прекрасен край от векове!

Тополи стройни се извили.

От ручей блика звън игрив

по камъните разноцветни,

и славеят във храста скрит

на хубавици пее светло

за любовта им в миг честит;

чинари, сенки разпрострели,

и сплетен на венци бръшлян.

И пещери подслон са там

във пек за кротките елени;

блести живот, шумят листа,

стозвучен говор отзвучал,

и дъх безкраен на растения!

На обед пламенна страстта

и ароматната роса,

и вечно овлажнени нощи,

като очи звезди разкошни —

взор на грузинка в небеса!…

Но нищо друго, освен завист

природата не породи

в гърдите на изгнаник празен,

без чувства той бе, без мечти;

и всичко що пред него мина,

той го презря и го проклина.