Михаил Лермонтов
Демон (3) (Източна повест)

III

Високо в планини кавказки

изгнаникът от рая прелетя:

Казбек под него, с ръб елмазен,

над вечни снегове сия,

дълбоко в ниското завеян,

бе черен процеп, дом на змея;

лъчист се виеше Дарял

и сякаш Терек бе лъвица

с космата грива на гърба,

ревеше, — зверове и птици

кръжаха в чиста синева

и слушаха — вода говори;

и облаците в златен глеч

изпращаха го надалеч

към северните му простори;

скали отвесни той видя,

потънали във сън потаен,

глави навели да следят,

вълните светли да гадаят;

и замъци сред висоти

и над мъглите — кули страшни —

те пред Кавказките врати

стояха — великани стражи!

Красив и чуден божи мир

навсякъде, но горд, раним

презрително духът огледа

твореното от бога свой,

чело високо пак не сведе

и не усети нищо той.