Михаил Лермонтов
Демон (25) (Източна повест)

IX

„Дух неспокоен и порочен.

Защо пристигаш в час среднощен?

Поклонници тук нямаш ти,

и няма тука зло да има;

към любовта и към светиня

не слагай грешните следи.

Кой те зова?“

Зъл дух трепти

и се усмихва най-коварно;

от ревност погледът гори;

ненавист стара пак го парна,

отровна мисъл се роди.

„Тя моя е! — той каза късо, —

тя моя е, махни се ти!

Защитнико, яви се късно,

ти нея днеска не съди.

На пълното сърце със гордост

положих аз печат и зов;

тук няма твойта свята волност,

тук мойта власт е и любов!“

И Ангелът с очите скръбни

към жертвата погледна с жал

и към просторите отвъдни

с крилата бавно отлетя.

. . . . . . . . . . . . . . . .