Михаил Лермонтов
Демон (24) (Източна повест)

VIII

И влиза той, готов да люби,

с душа открита за добро,

и мисли си — животът хубав,

желано време е дошло.

Очакване с неясен трепет,

без страх от неизвестността

и първа среща сякаш сети

познанство с гордата душа.

Зло предвещание то беше!

Той влиза, гледа, херувим,

посланикът на рая, невредим,

на тази грешница прекрасна

пазител, с бляскаво чело,

и от врага с усмивка ясна

той я предпазва със крило;

и лъч от светлина на Бога

порочен поглед ослепи,

и вместо поздрав благороден

той с тежки думи го сломи: