Михаил Лермонтов
Демон (20) (Източна повест)

IV

Далеч на север — планината.

При блясък сутрин на Зората,

синее се димът снишен

и вие се из долината,

а пък на изток устремен,

зове с молитва небесата

там ходжа, и камбанен глас

трепти, пробужда манастира;

в тържествения, мирен час,

когато младата грузинка

се спуска с кана за вода

по стръмните била,

вериги снежни върхове

рисуват свойте светове

по чисти небеса в лилаво,

а залезът ги оцветява

със розовите цветове;

а между облаци израснал,

стои, от всички най-велик,

Казбек, Кавказки цар всевластен,

с чалма и в блясък цял покрит.