Михаил Лермонтов
Демон (17) (Източна повест)

I

„О, татко, своята Тамара

ти не заплашвай, не кори;

аз плача, виждаш, отмаляла,

и сълзи роня от зори.

Напразно се тълпят за мене

и бързат да ме посетят…

Невести други са за тях;

не искам никого да взема!…

О, татко мой, не ме ругай.

От ден на ден съм в други край

и виждаш, вехна аз сломена!

От дух лукав съм запленена

с неописуема мечта;

прости, под мен е пропастта!

Прати в свещената обител

безумната си дъщеря;

с молба пред нашия Спасител

аз мъката ще споделя.

Изчезна радостта за мене…

На светостта ще се отдам,

килията ще ме приеме,

като в ковчег ще бъда там…“