Михаил Лермонтов
Демон (12) (Източна повест)

XII

Затихна всичко; и тълпа

над труповете се събра

от ужасените камили;

по-глухо пееха в степта

звънчета някога звънливи.

Богатият керван обран;

над християнския саван

кръжеше птицата граблива!

Не бе им отреден гроб мирен

под плоча в манастирски кът,

где на бащите е прахът;

и няма майки и сестрите

със дълги шалове покрити

да плачат тъжни и с молбите

да идват от далечен край!

Признателна ръка ще вдигне

на пътя, над скалата дивна,

за памет кръст, за упокой;

бръшлян напролет ще се вие,

ще го обвие с ласкав плен

на мрежата си изумрудна;

и свърнал тук от пътя труден,

ще спира пътник уморен,

под божа сянка приютен…