Михаил Лермонтов
Демон (11) (Източна повест)

XI

И ето църквичката стара…

Тук в древни дни пред Бога с вяра

княз някой, а сега светец,

за мъст убит от злия меч.

И оттогава в празник, в битка

дори да бърза, пътник пак

принася ревностна молитва

при малкия църковен праг;

молитвата над него бдяла

и пазела го от кинжала.

Но храбрият жених презря

традиция, адета стар.

И своята мечта коварна

внуши му Демонът в нощта:

невестата си той безкрайно,

целува мислено в уста.

Но в миг пред него двама души,

и още — изстрел! — що се случи?…

изтегнат в звънки стремена,

с калпак нахлупен в тъмнина,

решителният княз мълчеше;

в ръката блесна турска цев,

камшичен удар, после рев,

отново изстрел… той се свлече!

и крясък див, и стонът тих

в дълбоки долини потъна —

а кратък беше боят, миг:

грузинците мъгла обгърна!