Михаил Лермонтов
Демон (10) (Източна повест)

Х

Измъчил коня си игрив,

за брачен пир нетърпелив,

препускаше жениха славно.

Достигна светлата Арагва —

зелените й брегове.

Понесли тежки дарове,

пристъпвайки една след друга,

камилите във дълъг ред

по пътя нижеха се трудно:

и звън се носеше навред.

Владетелят на Синодала

сам водеше богат керван.

Със ремък стегнал гъвкав стан;

препасал сабя и кинжала,

блестящ на слънце; зад гърба

бе пушка с всечена резба.

А вятърът дантели вдигнал

в ръкавите, обточени със тях,

навсякъде нашита красота.

Седло — с бродирана коприна,

юздата на пискюли фини;

под тях цял в пот е конят вран,

безценен, златен, обигран.

На Карабах потомък славен,

върти уши със страх потаен,

пръхти извива в стръмнини

и се надскача със вълни.

Опасен, тесен път крайбрежен!

Отляво острите скали,

надясно дол, река метежна.

Смрачава. Върховете снежни

потъват във мъглив океан…

Усилва хода си керван.