Михаил Лермонтов
Демон (6) (Източна повест)

VI

В безмълвие над долината

домът застинал е във мрак;

но днес във него весел знак —

със вино, с песни от зурлата —

сватосва щерка си Гудал,

на пир семейството събрал.

И на леглото със килими

невеста с дружките добри

прекарват време във игри,

а нейде над гори незрими

се крият слънчеви зари;

ритмично удряйки със длани,

те пеят — своето дайре

поема младоженка млада

не иска вече да го спре,

на птичка сякаш са криле,

ту над главата се извиват,

ту спрат, ту се въртят,

сълзят очите й, блестят

изпод ресници завистливи;

ту черна вежда ще извий,

ту ще наклони снагата,

краче божествено пълзи

по чудния килим с цветята;

и е усмихната до край,

по детски весело играй.

И лунен лъч вълни люлеещ,

играещ някога така,

с усмивката й не се мери,

като живота млад е тя.