Михаил Лермонтов
Демон (31) (Източна повест)

XV

Тълпа съседи и роднини

събраха се за скръбен път.

И късаше косите сиви,

безмълвен удряше се в гръд,

но най-накрая настани се

на коня белогрив Гудал

и тръгна шествието с жал.

Три дни и нощи ще се нижат:

до костите на прадеди,

где гробът ще я приюти.

Прадядо на Гудал, грабител,

ограбвал пътници, села,

но болест щом го повалила,

дошъл на разкаяние часа,

за да изкупи греховете,

да вдигне църква обещал

посред гранита леден, бял,

където пеят ветровете,

и сам орелът е летял.

И скоро между снеговете

в Казбек бил вдигнат този храм

и злите кости на човека

намерили утеха там;

превърнала се в гроб скалата

под облаците в роден кът:

по-топло жилище след смърт,

да бъде близко с небесата!…

От хората да е далеч,

последен сън да е спокоен…

Ала в съня си, мъртъв веч,

ни скръб, ни радост ще си спомня.