Михаил Лермонтов
Демон (22) (Източна повест)

VI

Тамара тъжна все седи,

с жадуващ поглед тя следи

далеч в прозореца отворен

с ума от самота разстроен,

въздиша, чака всеки ден…

И шепот чува приглушен:

ще дойде той! Че ненапразно

в съня си виждаше го тя

с очите тъжни и прекрасни,

с вълшебна реч до сутринта.

В терзания прекара дните,

защо не знаеше това;

и на молитва пред светците —

не тях, а него призова;

и от борбата уморена

потърси ли в съня покой:

възглавка сякаш изгорена,

от задух скача, страшен зной;

дъхът поема си на глътки,

в очи мъгла, гори гръдта,

жадува срещи и прегръдки,

таи целувка на уста…

. . . . . . . . . . . . . . . . . .