Михаил Лермонтов
Демон (1) (Източна повест)

I

Тревожен Демон, дух низвергнат

над грешната земя летя

и спомени от дните прежни

вълнуваха му паметта;

ония дни, кога блестеше

в живота като ангел чист,

кога летящата комета

с усмивка ласкава и лека

изпращаше му сноп лъчи,

кога през облаците вечни,

с наука да е запознат

кервани скитащи следеше

сред светилата в звезден свят;

и с вяра и любов богат,

бе най-щастливото творение!

Без злобата и без съмнение.

Спокойна беше съвестта

за векове безплодни и унили…

И много, много… за света

да си припомни бе без сили!