Михаил Лермонтов
Сън

По обед в пек, в дола на Дагестана

с куршум в гръдта лежах недвижим аз;

дълбока в мен димеше още рана,

по капка се изцеждаше кръвта.

 

Лежах аз сам на пясък в долината;

над мен скали, надвесени във кръг,

върхът бе жълт от слънчевия пламък,

гореше в мен — и бе сънят ми смърт.

 

Насън видях как огън осветява

вечерен пир във родната страна.

И младите жени, с цветя венчани,

говореха за мен сред веселба.

 

От разговора весел отстранена,

замислена стоеше там една,

и в скръбен сън душата натъжена

Бог знай къде потъваше сама;

 

сънуваше дола на Дагестана;

и труп познат в долината лежи;

в гърдите му черней димяща рана,

кръвта тече с изстиващи струи.

1841

Превод: 01.11.2014 г.