Михаил Лермонтов
Изповед

Да вярвам обещавам, искам,

макар това неизживял,

монахът може да е искрен

в живота, както се кълнал;

и че с усмивки и целувки

лукави хората не са,

прощават малките преструвки

на ближни, сторени пред тях,

че времето скръбта лекува,

за щастие — дарен светът,

доброто не е само дума,

животът, туй не е сънят!…

 

При вяра топла опит хладен

противоречи всеки миг,

умът отново пак е жаден,

нестигнал целите добри;

сърцето пълни се със жалост,

запазва в себе си следи

на мъртви блянове желани,

на чувства-сенки отпреди;

и вече нищо не го плаши,

отровата на друг дори

го храни злъчно и опасно,

живее в него и гори.

1831

Превод: май 2014 г.