Михаил Лермонтов
Не се надсмивай над пророческата мъка…

Не се надсмивай над пророческата мъка;

аз знаех, че съдбата удар ми гласи;

аз знаех, че главата ми, на тебе скъпа,

от твоите гърди на дръвник ще лежи.

 

Аз казвах ти, че нито щастие, ни слава

за мене няма в този свят, а час настава

ще падна аз, лукавата вражда

ще черни със усмивка неразцъфнал гений

и ще загина без следа

с надежди мои и мъчения;

 

но този идващ край очаквам аз без страх,

че време е да видя свят отвъден;

венеца мой тълпа ще стъпче с гняв:

венецът на певеца, трънен!…

 

И нека! Него не ценях.

1837

Превод: 5.01.2014 г.