Михаил Лермонтов
Затворник

Отворете ми тъмница,

дайте лъчезарен ден,

чернооката девица,

черногривест кон за мен.

Аз красавицата млада

ще целуна със наслада,

после с коня ще летя

като вятър през степта.

 

Но прозорецът ‒ високо,

на вратата тежък ключ,

чернооката далеко

във разкошен свой уют.

Кон красавец във полето

без юзда на воля шета,

скача весел и игрив,

вей опашка с вятър див.

 

Сам съм аз и няма милост:

сам сред голите стени,

лъч мъждука във кандило

гасне пламъкът самин;

само стъпки зад вратата

откънтяват в тишината,

крачи нощен часовой,

но безмълвен е и той.

1837

Превод: януари 2014 г.