Михаил Лермонтов
Не вярвай в себе си

Que nous font apres tout les vulgaires abois

De tous ces charlatans qui donnent de la voix,

Les marchands de pathos et les faiseurs d’emphase

Et tous les baladins qui dansent sur la phrase?

A. Barbier.^[1]

Не вярвай ти на себе си, мечтател млад,

от вдъхновение пази се,

то тежка рана е във твоята душа

и пленник е на дръзки мисли.

Знамение небесно в него не търси:

‒ Кръвта от силите ти кипва!

Живота си по-бързо в грижи изтощи,

плисни отровната напитка!

 

А случи ли ти се в заветен чуден миг

душата извор да отключи,

безмълвен, непознат, тъй девствен чист и тих,

изпълнен с прости сладки звуци,

не се заслушвай в тях, без мисъл отмини,

закрий го с покрив на забрава,

във стих отмерен звуците му вледени,

значения им не предавай.

 

Прокрадне ли се жал във твоята душа

и страст извий от бурен вихър,

Ти не ходи сред хората на пир богат

със своята другарка сприхава.

Не се снижавай. Сред търговци да не си

ту гневен, ту в тъга послушен

и раните душевни гордо си носи,

те чудо са над простодушни.

 

Защо ни е да знаем страдал ли си ти?

Какви са твоите вълнения,

надежди глупави на първите ти дни,

зли размисли и съжаления?

Погледай, без усилия пред теб вървят

тълпи по пътя си привичен;

на празнични лица тревоги не личат,

не виждаш сълзи неприлични.

 

А при това, едва ли има и един

от тях, сломен след разпит тежък,

и бръчки преждевременно да е добил,

без престъпления и жертви.

Повярвай: смешен си със укори и хленч,

с напевите си монотонни,

като артист, в трагична роля сгорещен,

размахал меча си картонен.

1839

Превод: 03.02.2013 г.