Михаил Лермонтов
Пророк

Откак всевишният ме отличи

с оная дарба на пророка,

аз виждам в хорските очи

и злобата им и порока.

 

За любовта издигах глас,

за правдата и чистотата:

към мене близките тогаз

замеряха ме лудо с камък.

 

Посипах моята глава

със пепел, от града избягах,

и като птичка заживях

в пустинята, от Бога хранен.

 

Аз пазя вечния завет

и всяка твар ми е покорна,

звездите пращат ми привет,

лъчите радват ме отгоре.

 

Кога през шумен град вървя,

промъквам се, минавам живо,

аз чувам, старците мълвят,

усмихнати самолюбиво:

 

„Ей, вижте примера за вас!

Той, гордия, със нас все спори:

твърди, че с неговия глас

сам Бог с устата му говори!

 

Погледайте го вий, деца:

как мрачен е, навъсен, бледен!

И вижте го — окъсан, беден,

презрян от всички в тоя свят!“

1841

Превод: 30.01.2013 г.