Николай Гогол
Италия

Италия — разкошната страна!

Душата ми по нея стене скръбна.

Тя радост е, от рая светлина

и любовта разкошна в нея цъфва.

Шуми във бяг замислена вълна,

чудесен бряг целува и се пръсва;

и небеса прекрасни там блестят;

искрящ лимон разнася аромат.

 

И цялата обвита с вдъхновение;

белязана с печат от древността;

и пътникът към славните творения,

пристига с плам от снежната страна;

душата ври и в него − умиление,

в очите му набъбнала сълза;

на мислите отдаден сред мечтите,

пристъпа той във стъпките на дните.

 

Тук жалък свят на хладна суета,

тук ум висок в природата внимава,

сияе тук вълшебна красота,

а слънцето в лазура светло плава.

И чуден шум, и чудната мечта

морето най-спокойно ни раздава,

и облаци блещукат във игра

по свода над зелената гора.

 

В нощта, в нощта въздишат в нея чувства.

Заспива тя, покрита с красота!

Над нея мирт листата страстно люшва,

сред лунните сияйни небеса

света следи, замислена и слуша

как там весло говори си с вълна;

как трели през градини се понасят

и далнини пленително огласят.

 

Земя — любов, море — очарование!

Пустините в разкошен свят блестят!

Градини, гдето в облаци мечтани

са живи Рафаело и Торкват!

Ще видя ли, изпълнен съм с очакване?

Душа в лъчи, а мислите струят,

привличаш ме със пламенно дихание,

в небето съм, цял трепет и желание!…

1829

Превод: 1 юни 2016 г.