Николай Гогол
Нов подслон

„Ти тъжен си!“ − „Аз весел бях, −

тъй казвам на приятел весел, −

разлюбих вече радостта

и мъката призвах да влезе.

Аз весел бях — и светлина

бе моят поглед; тежка мъка

не сви сърце, ни тъмнина

и скука от небе да лъха

не пречеше на радостта…

Кога фъртуна забушува

и пада гръм, дъждът плющи,

небето плачеше — в сълзи

обливах се и аз, тъгувах,

като природата скърбях…

Но блесне ли небе, без буря −

отново радостен аз бях…

 

А днес, как в есен, вехне младост.

Навъсен съм, не съм засмян,

от тишина съм обладан

и в дивното не сещам радост.“

Учудват се другари с мен:

„Защо разплакваш се? − Виж време,

какъв е хубав, светъл ден,

природата не е кат тебе.“

Аз казвам им: „Туй все едно,

какъв е ден, какво е време!

Дали е светло, тъмно то, −

кога в сърцето е студено!“

1829

Превод: 31 май 2016 г.