Александър Пушкин
Пази ме, ти, мой талисман…

Пази ме, ти, мой талисман,

пази ме ти, във дни тревожни,

във дни на жалби и възторзи:

ти в скръбен ден ми беше дар.

 

Щом разбесней се океан

с вълните си край мен ревящи

и с бурни облаци гърмящи —

пази ме ти, мой талисман.

 

В страни далечни щом съм сам,

във скучно лоно на покоя

и в пламъка съдбовен в боя,

пази ме ти, мой талисман.

 

От свята сладост обладан…

Светилото в душа блестеше…

То измени се, скри се вече…

Пази ме ти, мой талисман.

 

Сърдечни рани нека там

със спомени да нямат среща.

Прости, мечта, заспи надежда;

пази ме ти, мой талисман.

1825

Превод: 27.05.2018 г.