Александър Пушкин
Отци пустинници, жените просветлени…

Молитвата на преподобния Ефрем Сирин вдъхновява Пушкин да напише това стихотворение.

Отци пустинници, жените просветлени,

сърцето си да вдигнат до незнайни сфери,

сред бурите и битките да го калят,

божествени молитви много те редят;

 

но никоя от тях сърцето не разтваря,

като оная, що свещеникът повтаря

на постите Велики във печални дни;

и все по-често тя на устните сладни,

 

крепи пропадналия със незнайна сила:

Владико мой! Не давай ми душа унила,

и властолюбие със скрита змийска страст,

и празнословията в мен да нямат власт.

 

Но дай ми Боже, греховете си да виждам

и брата мой със нищо аз да не обиждам,

в сърцето дай ми дух смирен и търпелив,

за целомъдрената обич да съм жив.

1836

Превод: 27.10.2015 г.