Александър Пушкин
Пророк

Александър Пушкин
Пророк ^[0]

Измъчван от духовен глад,

в пустиня мрачна аз се мъкнех

и ангелът със шест крила

яви ми се на кръстопътя.

Той леко пръсти доближи,

докосна моите очи.

И се отвориха зеници

като на стресната орлица.

Ушите ми докосна той

и ги напълни с звън и вой:

усетих трепета в небето,

как ангелски крила летят,

как морски дълбини кипят,

и как расте върба в полето.

В устата бръкна той за миг,

откъсна грешния език

и празнодумец, и двуличен,

и жило мъдро от змия

в замлъкналата ми уста

положи с кървава десница.

Гръдта ми той разсече с меч,

сърцето тупкащо извади,

и въглен, ярък и горещ,

в отворената гръд постави.

В пустинята лежах сломен

и божи глас дочух към мен:

„Стани, пророк, и зорко гледай,

и мойта воля изпълни,

върви по земните предели

и с думи-жар сърца храни“.

1826

Превод: 17.07.2016 г.

Измъчен от духовна страст,

се влачех аз в пустиня тъмна

и ангел шестокрил със власт

над моя кръстопът разсъмна.

И с леки като сън ръце

докосна моето лице.

Зениците ми заблестяха

със поглед на орлица плаха.

Докосна остро моя слух

със звън — и аз видях и чух:

и тътнат страшно небесата,

и светли ангели летят,

и скитат риби в своя път,

и вие се в дола лозата.

И от устата ми след миг

изтръгна грешния език,

проникнат от слова лукави,

и после в нямата уста

на змийско жило мъдростта

с десница кървава постави.

И ме разсече с меч блестящ,

и взе сърцето ми примряло,

и въглен яростно пламтящ

положи в бедното ми тяло.

Бях труп сред пясъците аз.

И бог ме позова на глас:

„Стани, пророк, и виж, и слушай,

и волята ми разбери:

със думи по вода и суша

човешките сърца гори!“