Гавриил Державин
Замисленост

Замислен съм и сам, с широките си крачки

вървя, измервайки пространство пустота;

пред своите нозе аз гледам с поглед мрачен,

не се ли вижда нейде на човек следа.

 

Уви! Сред хората аз помощ не намирам

не виждам и не търся, времето тече;

веселието мина, мъката откривам

и зъл печат в очи на всеки се чете.

 

И сякаш викат хребети, реки, долини,

и с огън − моя дух и чувства неделими,

и скъпите очи − закриват те от мен.

 

Но няма мрачни дебри, пустоши гробовни

где моята любов с мечтите си тъжовни

не би дошла с мен разговор да проведе.

1807

Превод: май 2015 г.