Гавриил Державин
Молитва (О,Бог създал душите вечни…)

О Бог, създал душите вечни

и всичко живо на света!

Единствено число в безчетни,

без него − пълна пустота!

О, глъбина! О, съпричастие!

Любов безкрай, без брегове!

Ти извор на живот и щастие,

в големи, малки светове!

 

Щом всички твари с дух даряваш

от арфите на звезден хор,

Теб този звук Те забавлява

сред Твойта вечност и простор,

в кръга безкраен на звездите,

от Теб вземали светлина,

загребваш блясък от лъчите,

поиш небесен океан;

 

и аз по плът и прах съм тленен,

когато Ти във този кът

душа ми вдъхна, тъй свещена,

да съм в хармония по път,

да стъпя в Твоята вселена:

о, дай ми сили в този свят,

да мога злото покварено

чрез Твойта воля да сломя;

 

душата ми да стане чиста,

вода, избликнала сред смрад,

на рози дъх в мъглата ниска,

небесен лъч сред нощен ад,

проврял се там, където знае,

той свойта същност да огрей,

светликът пак да засияе —

от огън злато не черней.

 

Дари ме тъй, че мойта жажда

и мисъл да си само Ти

и Твойта истина желана

суетен свят да просвети.

Че правда, съвест и закони,

които в мойта гръд си влял,

за подлост, ползвана от трона,

не бих за нищо разпилял;

 

щом моя произход познавам,

достойнствата си не сломих;

на Твойта воля подражавам,

към Твоя образ се стремих;

и тъй, труда си давах даром,

на злото връщах със добро,

за Теб доброто щом е слава,

за мен − омразно всяко зло;

 

ще бързам сълзи да изтрия

на всички клети същества;

сърца жестоки да разкрия

и с моя огън да смекча;

да няма гордост в мен и злоба;

на сладост да не се отдам;

и на душата Ти подобен,

да бъда с нея вечно слян.

 

О, сладка мисъл, дръзновена —

с Твореца мой да сме едно!

Къде си радост съкровена

да заживея само с Бог?

Когато с Тебе бъда цяло,

любов си ми, желан си край!

Пред Твоето лице изгряло

и мрачен ад ще бъде рай.

1797

Превод: юли 2015 г.