Георги Коновски
Времена и хора (8)

8.

Иван изключи всевизора. Мислеше да остави малко нежна музика, за приспиване, но се отказа. Така уморен се чувстваше, че…

Протегна се лежешком. Хубаво беше във ваната — цял час се кисна. И сега, гол, отпуснат върху кревата, остави мислите си свободно да се носят… Продан, Алекси, после Главчо, баба Мария, Ксенофонт търговеца… С доста хора се срещна при тая експедиция. Само три дни, но над тридесет срещи. И — записи, записи, записи…

Позасмя се, като се сети за Малчо от Трикучно. Преспа у дома му, имаха време и да поприказват, докато навън плющеше дъждът. Доволен от живота беше мъжът. Ни жена му бяха насилвали, ни деца отвличали, ни дома му нападали. Може би, защото селцето беше малко и високо в планината. Само Малчо от време на време с кожи се налагал.

— Не мога, бе брате — викаше той и се подсмихваше, — без жена не мога. Имам си, хубава е още, четири дечица гледа, голяма нива зестра донесе, ама… Казваше ми тейко още: „Мирясай, Малчо, помисли преди всичко, що правиш! Запомни, човеко Божий, когато едната глава работи, другата я няма!“… Прав е, съзнавам го… Ама не мога! Като видя булка и забравям кой съм, кога за последно ме биха, чия жена е… И ме млатиха, и ме отвлякоха веднъж, роб да ме продават… Е, не можах да мирясам… Та мойта затова сега спи ужким, хем с едно око ме гледа, хем тояга държи до главата си. Знам си — ха тръгна нанейде — първа ще рипне да ме бие… Ама на…

Малчо, Малчо… Дали го е някой претрепал, дали са го за роб отвлекли татарите, дали е оцелял и в старостта си опита с младите споделял…

А той е изморен. Ще поспи, ще се яви пред комисията — да докладва и доизясни записите си, после отива в тренировъчния лагер, минава предподготовка и… И пак на път. Но след седмица най-рано. Времето уж си тече, но с апаратурата можеш винаги да го спреш и попаднеш, където искаш. Или по-скоро — където трябва.