Георги Коновски
Времена и хора (4)

4.

Нямаше смисъл да търси лагера на императора. Нито готския. Задачата му беше да се среща с хора, да разговаря, да записва впечатленията си. Записващото устройство беше хитро монтирано в комат плесенясал хляб. Такъв, какъвто би пазил само прегладнял и бягащ от смъртта човек. И към който не би посегнал всеки нормален разбойник или воин. В случая — трудно различими.

А битка щеше да има. След два или три дни. Ако тоя беше 6 август — на 9 ставаше катастрофата с римската армия. Тогава Валент трябваше да вдигне лагера, да тръгне към готите, а те — насреща му.

Битката, разбира се, интересуваше реал археолозите. Затова в Института чакаха десет дрона с мощни камери. Щяха да ги изстрелят заедно, още сутринта. После следваше огромен труд по обработка на материалите.

Самите изследователи нямаше да са наблизо. Едно, че са смъртни и не се знае какво ще стане, второ… Второ — битките се водеха на голяма площ. Какво ще може да разбере човек, когато на петдесет метра не вижда кой кого коли?

Затова Иван беше единственият, минаващ наблизо до бъдещото бойно поле. Освен социологическото проучване на съвременниците, имаше и друга задача. Да открие вилата, където император Валент загива. Само да я набележи. Следваше акция на специалния отдел — да се монтират камери вътре, да се маркира околността и се подготвят дроновете. А после — отново по маршрута. При новата битка всичко щеше да е документирано — не само да разчитат на древните хроники…

По пътя спира на няколко места. Ширнали се едни полета около града, но около тях — гори, горички, на места направо дебри непроходими. Тая земя след векове щеше да е житница, обаче засега цивилизацията тепърва я променяше. Имаше място и за хората, и за животните. След половин час път, Иван усети чуждо присъствие. Сниши се, притаи се зад храстите и се смая — насреща му излизаше елен. Голям, с разклонени рога, красавец.

Нямаше смисъл да го убива — храна засега не му трябваше, хапна при Демотий, а и в навоите имаше две сухи парчета специални сухари. Слагаш ги в съдина с вода и е готова студената питателна супа. Така че — еленът спокойно продължи по пътя си, не усещайки врага зад шумата.

Обаче, двамата готи не бяха настроени на вълна опрощаване на живота. Изскочиха внезапно насреща му, крещейки, единият размахващ широка сабя, другият насочил дълго копие. Иван реагира според уроците в залата. Изчака върхът на копието почти да опре гърдите му, отскочи, хвана дръжката яко нейде по средата и рязко я заби в корема на връхлитащия враг. Оня само изхълца и се катурна, виейки като жив одран. Вторият вече замахваше със сабята, но ножът беше вече под нея, извъртане — оръжието му отлетя и смаяният гот даже не усети как беше приспан с един точен удар под носа. Другият също се успокои, когато Иван го цапна с изпъната длан по тила.

Нормално за времето и двамата трябваше да бъдат убити и обрани. Но реал археолозите нямаха право да убиват. Отдавна беше доказано, че подобна намеса не променя движението на времето. И, все пак… Хората от бъдещето имаха друг морал и други разбирания. А и бяха строго следени за поведението си по време на експедиция.

Така че остави двамата да се въргалят на тревата, доведе конете им — както и предполагаше, бяха вързани наблизо, остави ги… Пък натам — каквото… Дали ще се освестят и сами ще тръгнат по пътя си, дали ще ги намерят техните, дали ще попаднат на римляни или селяни ще си отмъстят за нещо си…

Каквото съдбата покаже…