Георги Коновски
Наказание

— Не искам! Не искам!!!

Ангелът почеса лявото крило с дясното и погледна към двата херувима. Те, както винаги, се бяха опрели на алебардите, кротуваха и се наслаждаваха на проблемите при конкуренцията.

— Виж, сега, душо човешка… Няма „Искам“ и „Не искам“ тук! Тук има една воля — Неговата. Страшният съд мина, отсъди и реши…

— Моля ти се, бе ангелче! Не е за мен… Ще страдам…

Ангелът пак въздъхна. Де му дойде на Господ идеята за тия мекушави и крехки душевно същества… Създаде ги, от време на време се заиграваше с тях, понякога се увличаше, после ги зарязваше за дълго — да не му е само тая забавачка работата Божия, накрая рече да разчисти теренчето Земя с един малък Апокалипсис. Та сега отпред чакаше цяла сюрия души — с трепет надяващи се да ги пратят в Рая или поне в Чистилището. Макар повечето да си бяха готови клиенти за Ада…

— Не може! Бог е решил — аз само привеждам решението Му в действие. Няма касация, няма апелация, адвокати, прокурори и съдии хептен не се допускат. То те и априори са си за Ада…

Оня се тръшна в буквалния смисъл:

— Ангелче, какво да правя? От скука ще умра още веднъж… Приятелите ми няма да са с мен, на Ной лозата не сте пуснали вътре, всичките се стремят да са от праведни по-праведни, та дано привлекат Неговото внимание, светци да ги произведе…

Ангелът се замисли. Което беше трудно занятие — все пак, Той мислеше за всички и заради всички. После му хрумна нещо:

— Подчини се на решението Му, човеко! Не забравяй — ти си една душа, няма тяло, няма какво да страда, няма какво да го боли…

— А душата? Без приятелите, без навиците, без всичко онова, което ме правеше различен от другите?… И без жени???

— Какви жени? Ти си на Оня свят, не разбра ли? Ад, Рай, Чистилище — няма жени и мъже, няма деца и старци. Всички сте души. Една душа имаш — и ето те, по душа си останал… Не се страхувай — физически мъки и нужди не изпитваш. Ни глад, ни жажда, нито умора… Ще пееш химни в прослава Нему и…

Онзи (или онази — като е само душа?) горчиво промълви:

— Точно там е проблемът, ангелче… Само песни, само благочестие, само примерно съществуване… Къде е животът? Къде е изборът — да съгреша ли, да устискам ли? В Ада е по-добре. Барем там са все като мен — грешни. И страданието заедно с другите е по-леко… Пък тук… Рай… Сивообразие, скука, всичко бяло, всичко чисто, всичко еднообразно красиво и полезно… Дето вика един светец — чашите с дупка, жените без… И едно удоволствие — ако си се стискал цяла нощ, та да ти е кеф на заранта…

Наведе глава.

— Къде ли сбърках, та ме наказват с тоя Рай…