Георги Коновски
Дяволски грижи

Дяволът се протегна… Скука… Пълна скука… Колко хилядолетия вече наблюдаваше живота на тия горе, колко поколения се изредиха, колко войни успя да сътвори… И — нищо… Скука… Никакви промени в тия хора…

Да, имаше немалко алчни, хищни, страстни, властолюбиви, че дори и жестоки и садисти… Но всичките елементарно повтарящи се, банални, често не по-различни от животните и птиците…

Обаче… Какво е това? Той се взря във вълшебното огледало… Някаква земя насред единия континент. Обикновени хора — с основната си грижа да оцеляват. Обикновена природа — значи от оня тип, за който хората казваха, че е Божествена. Обикновен град… И обикновен млад човек…

Нищо оригинално — нормално висок, нормално сложен, с нормална прическа, в нормални дрехи. На улицата всеки ден човек може да срещне стотици като него. А Дяволът виждаше хиляди във вълшебното огледало, когато започваше ежедневния си оглед на Горния свят…

Обаче… В тоя младеж имаше нещо… Не, не по-различно от другите. Но по-особено…

Дяволът се позасмя. Щракна с палец и показалец, картината пред него замря, а в десния ъгъл на огледалото се появи човешка фигурка. Той се съсредоточи върху нея — оформи се женска фигура, красива, стройна, примамлива за нещастните еднодневки наоколо й…

Пак щракна и младата жена закрачи. Право към младежа. Който спря, долната му устна почти увисна, очите му самоволно се залепиха за момичето, краката се обърнаха сами на място и я последваха…

Натам беше лесно и Дяволът бързо превъртя времето напред. Така — двамата горе се срещат, запознават, младежът я следва възхитен и покорен, тя намеква за подаръци, след сватбата направо си иска… А после започва да поучава младежът как да намери пари — едва ли не му изнася уроци по дяволщина и дяволъци…

И той…

— Чакай! — едва не изрева на глас Дяволът…

Той отказва да я слуша… Отива в кръчмата… Пие и мисли… Тя го посреща, сочи му близката къща, където живеят богати хора… Той…

Той замахва с нож и я убива…

После отива и се предава…

Съд…

Разкаяние…

Смърт…

Сетне Дяволът повече не видя младежа. Очакваше го — пътят на подобните след разкаянието беше нагоре…

Лошо, лошо… — ядосваше се Дяволът…

Толкова хилядолетия, колко много зло пръсна по земята… И хората почти не се променяха…