Метаданни
Данни
- Серия
- Върколаци срещу богове (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wolfsangel, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Владимир Зарков, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,2 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata(2021)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- sqnka(2021)
Издание:
Автор: М. Д. Лаклън
Заглавие: Капан за върколаци
Преводач: Владимир Зарков
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2012
Тип: роман (не е указано)
Националност: английска
Печатница: „Полографюг“ — Хасково
Излязла от печат: 16.01.2012 г.
Редактор: Мария Василева
ISBN: 978-954-655-277-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8434
История
- —Добавяне
29.
Барабанът
„Удави се, удави се… Просто се удави. Спри да се бориш, удави се.“ Адисла се заставяше да потъне, но не можеше. Прекалено добре плуваше и тялото й упорстваше в опитите да оцелее, колкото и студени да бяха вълните.
На кораба се развикаха. Отметнаха платното, мъже я сочеха и крещяха в дъжда. Онзи с четириъгълната шапка също беше там, хванал барабана си. Започна да удря по него и да пее.
Адисла искаше да се отдалечи от кораба, но инстинктът за самосъхранение се оказа могъщ и тя само се задържаше над водата, тласкаше с крака и увещаваше тялото си да се потопи. Полата й се просмука с вода и натежа, пречеше на движенията и изцеждаше силите.
— Фрея, вземи ме. Фрея, вземи ме!
Корабът се скри от погледа й, после всичко изчезна и тя разбра, че потъва. Въпреки това се опита да вдиша и се задави. Замята се бясно, отчаяно напираше към повърхността, тялото й се подчиняваше на инстинкта, не на мисълта. Но Адисла не намираше въздух, все едно великанска ръка я притисна неумолимо, буташе я към тъмата, докато ръцете й се напрягаха да я върнат в светлината. Дробовете й щяха да се пръснат и тя не можа да се сдържи — пак опита да вдиша.
Споходи я покой, стана светло и съзнанието й се залута. Стори й се, че отново е с Вали при фиорда в горещ слънчев ден, двамата се смееха. Светлината избледня и помътня и тя проумя, че изобщо не е навън, а е в пещера, чийто под беше залят от вода. Имаше нещо там, то клокочеше в мрака, безформена враждебност във всички посоки. Докато се озърташе, видя само Вали, който казваше:
— Чакай ме. Ще те намеря. Търся те.
Но не беше Вали, а човекът вълк. Тя протегна ръка да го докосне, но я поразиха болка, светлина и писъци, във всичко звучеше странен напев и биеше барабан. Адисла знаеше, че особнякът на кораба прави това. Изобщо не разбираше думите му, нито пък й допадаше как звучат — все едно пееше куче, грубо и гърлено. Но нещо у нея се сепна, тя раздвижи ръце, изрита полата си и изплува. Във водата имаше безмерна сила, но ритъмът от кораба я крепеше и движенията на Адисла станаха спокойни и упорити, колкото и да плачеше, че не може да се удави. Пръстите й напипаха въже, ръце посегнаха надолу да я хванат. Когато я издърпаха на кораба, беше само по тънка риза и гамаши.
Над нея се появи лице — мъжът със сините дрехи и четириъгълната шапка. Държеше барабан, изрисуван с чудновати знаци. Червената ивица на шапката му й се стори болезнено ярка. Той се наклони над нея, отметна главата й назад и долепи ухо до устата й. Щом я чу да диша, взе захвърленото от нея наметало и я загърна. После я притисна до себе си, за да я стопли, и зашепна на неразбираемия си език. Датчаните я зяпаха похотливо, но очите му сякаш ги отпъждаха. Тези очи бяха бледосини, с цвета на студено небе и контрастът с черната му коса беше поразителен. Никой от екипажа не се и съмняваше, че той е магьосник.
Адисла кашляше и трепереше премръзнала, но от необикновен студ. Онова, което усети в пещерата, беше истинско за нея и не вещаеше нищо добро. А нали видя само Вали и Фейлег, своите защитници…
Магьосникът я остави за малко и донесе мях с вода. Адисла започна да пие.
Лицето на магьосника едва се виждаше в сумрака под платното. Широката му усмивка я стресна. Зъбите му бяха изпилени, за да станат островърхи като на звяр. Пак се наведе към нея и каза на не много добър норвежки:
— Не бързай към онова място, госпожо. Твърде скоро пак ще отидеш там.