Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (96) (Знакът на хилядолетието)

9

Както очакваше, картушът се оказа непълен, тъй като бяха качили само седем от първите осем съобщения и до 01.01.00 им оставаха още дванайсет. До този момент бинарният файл съдържаше седем и половина йероглифи, които Камерон трябваше да разшифрова и да сглоби разказ, допълващ релефите в свещения храм. Той започна с онова, което вече знаеше от древните релефи.

— Пакал бил ексхумиран от сина си Чан-Балум, както е изобразено на стените на храма. После го донесли тук. Както вече казах, тази информация обяснява защо мумифицираното тяло, открито от Алберто Рус в Храма на надписите, не е имало деформиран череп и изпилени зъби, толкова характерни за владетелите на маите. В бързината да скрие тялото на баща си на сигурно място Чан-Балум навярно е взел първата мумия, която е успял да намери, и я е поставил в гробницата под прочутата нефритена маска и другите скъпоценни жертви, открити през петдесет и втора. После незабавно започнало тайно строителство. Релефите описват историята дотук. Липсва ни продължението. И сега вече го имаме с този последен картуш. Проблемът е, че го получаваме малко по малко, по няколко йероглифа на ден. Освен това маите са си маи и ни излагат историята отзад напред. Това обяснява защо първият йероглиф означава Паленке, където всичко се слива на нула първи, нула първи, нула нула. Останалите йероглифи дават инструкции за необходимите приготовления, които трябва да се направят в оригиналната гробна камера в Паленке, включително боядисването с киновар, червеникавото вещество, задължително присъстващо в гробниците на маите — по стените или по предметите, придружаващи покойниците. В тяхната космогония този цвят символизира възраждането и надеждата за безсмъртие. Другите йероглифи дават обяснения за още някои неща, които трябва да се направят около Храма на надписите за отбелязването на края на Великия цикъл и началото на нов, например разполагането на някои стели и други малки сгради.

— Ами самата гробница? Какво трябва да се постави там, щом откритото от Рус тяло не е на истинския Пакал?

— Йероглифите свършват дотук, но съм съвсем сигурен, че ще намерим отговора във вирусите през следващите дни. — Той погледна големия саркофаг в средата на камерата. — Разбира се, мога да се досетя кой трябва да бъде върнат в Паленке.

Сюзан кимна.

— Само че това няма да стане като се завъртиш три пъти на токове и кажеш вълшебните думи.

— Възможно е — отвърна Камерон, приближи се до релефа, представящ полагането на Пакал в новата гробница, постави дланта си върху мозайката на печата на владетеля и я натисна. Камъкът хлътна почти трийсет сантиметра. Капакът на саркофага със скърцане се измести, стигна до задната стена и тя също започна да се завърта. Зад нея се разкри тунел, който се издигаше нагоре към повърхността.

— Но пък може и да не е — триумфално прибави археологът. Той погледна в червеникавата вътрешност на саркофага и видя човешки скелет. Върху лицето му имаше мозаична маска от нефрит, същата като онази, която Рус бе открил в Паленке.

При вида на тленните останки на Пакал и на отворилия се проход Сюзан изгуби дар слово.

— От… от колко време знаеш как да го отвориш?

Той се засмя.

— Както вече ти казах, имах някои подозрения, но не бях сигурен. Убедих се, когато видях йероглифите за приготовленията в Паленке.