Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (79) (Знакът на хилядолетието)

3

Електромагнитната активност изпълваше компютъра на Сюзан Гарнет и се представяше като вертикални графики, движещи се нагоре-надолу по децибелния обхват в зависимост от интензитета на полето във всеки от широките 100 мегахерца честотни канали, които покриваха диапазона от 900 мегахерца до 1 гигахерц. Също като предната вечер, явлението започна преди началото на заглушаването, което продължи четиринайсет секунди. В последния миг едно-единствено електромагнитно пулсиране покри всички честоти.

— Това ли беше? — попита Селина, която стоеше зад Сюзан и Камерон с пистолет в лявата си ръка. Петров пазеше малко по-надалеч, но неотклонно наблюдаваше тримата край компютъра и пустия двор.

Компютърната специалистка кимна, без да се обръща.

— Хубавите неща идват по малко. Да видим какво имаме тази вечер.

Сюзан продължи до долу.

— Какво мислиш? — попита тя Камерон.

Археологът сви рамене. Сиянието на лаптопа осветяваше острите му черти и лилавата цицина на слепоочието му.

— Изглежда същото. И датата не се е променила.

— Да почистим смущенията с осредняващата програма. После ще направя сравнение. — Сюзан набра няколко команди и след секунди получи нов резултат.

Тя прочете файла докрай.

— Не изглежда много по-различно от вчера — измърмори Сюзан.

— Може да е достатъчно, за да получим съвпадение — предположи Камерон.

Тя колебливо наклони глава настрани.

— Добре, да видим точно колко са разликите.

Сюзан стартира сравняващия скрипт. Екранът се промени.

Сравняваща програма версия 4.0.1

Файл	Байтове
1217	42,342,021
1218	42,342,021
Разлика_0	9,230
Разлика_1	2,101
Общо разлика	11,331
Разлика %	0.0267

Тя се намръщи.

— По-малко от нула цяло и три процента. Почти никаква разлика.

— Виждам. Но как четеш другите редове? — попита археологът.

— Първият файл от седемнайсети декември се сравнява с втория отпреди няколко минути. Всички нули от първия файл, които са станали единици в днешния, се отбелязват в категорията „РАЗЛИКА_0“. По същия начин всички единици в първия файл, които са се превърнали в нули, се отбелязват като „РАЗЛИКА_1“. Сборът от двете представлява всички променени единици и нули, вероятно в резултат на стесненото търсене.

— Значи сега остава да сравним картите, така ли?

— Първо ще се свържа с Рийд. Няма смисъл да го правим ние, след като компютрите на ФБР ще свършат много по-бързо. — Сюзан се обърна към Селина. — Ще вляза в мрежата на ФБР.

Терористката й кимна почти без да й обръща внимание. Подобно на Петров, тя загрижено се оглеждаше. Очевидно с изчезналите войници от групата им се бе случило нещо ужасно, което плашеше оцелелите.

Сюзан се свърза с Бюрото и повика шефа си.

reidt@fbi.gov:	Как мина?
sg@rlogin.net:	Ще ти пратя новия файл. Какво получи от вчерашното сравнение на вчерашната карта с целия свят?
reidt@fbi.gov:	Нищо. Същата история като с Америка. Да се надяваме, че тази вечер ще имаме по-голям успех.
sg@rlogin.net:	След няколко минути ще получиш резултатите. Предлагам да започнеш с разделителна способност шейсет процент. Какво става с днешния вирус?
reidt@fbi.gov:	Знаех, че ще попиташ. Отвори си пощата. Наредих на един от твоите подчинени да провери съдържанието на паяжините. Той ще ти праща по имейла резултатите, за да не губиш време. Прегледах ги. Нищо особено. Пак същото. Имате ли някакви археологически открития?
sg@rlogin.net:	Постигаме напредък, но ни остава още работа.
reidt@fbi.gov:	Дръж ме в течение. Между другото, да не би връзката на тюлените с Пентагона да е повредена? Военните не са получавали редовните им доклади от дванайсет часа.

— Внимавай какво ще му отговориш — предупреди я Селина.

Сюзан въздъхна. Разтревожена или не, терористката внимателно я следеше.

sg@rlogin.net:	Ще проверим. Следобед бърникаха нещо скрамблера си, но нямах време да ги разпитвам. Проблемът трябва да е свързан с тяхната мрежа, защото ние използваме същата техника и всичко е наред. Ще ги питам веднага щом свършим. Ако скрамблерът им се е повредил, ще им предложа нашия.
reidt@fbi.gov:	Чудесно. Ще предам на Пентагона. Някакви проблеми с тюлените? Как се държат морячетата?
sg@rlogin.net:	Нормално. Между другото, лейтенант Лобо е при нас. Искаш ли да го питам нещо?
reidt@fbi.gov:	Хм… не. Но ако до няколко часа не пратят доклада си, двамата полковници ще дойдат тук, за да разговарят с хората си на живо, тъй като нашата връзка изглежда по-стабилна.
sg@rlogin.net:	Ще предам. Нещо друго?
reidt@fbi.gov:	Не. До десетина-петнайсет минути ще ти пратя резултатите от сравнението. Зависи колко време ще отнеме тази вечер.

Сюзан прекъсна разговора, но остави връзката, за да може да качва файлове. Тя прегледа съдържанието на засечения тази вечер вирус и се увери, че мутационната последователност изглежда същата като по-рано, както и че има двеста и шейсетбайтов неразшифрован сектор, различен от всички други версии. Тя прибави този код към файл, съдържащ аналогичните сектори от другите вируси, и ги отвори на екрана един до друг.

— И винаги е на едно и също място — отбеляза тя. — От байт триста шейсет и седем до шестстотин двайсет и седем. Ето кода от първия ден, в който засякохме вируса и който съответства на този от втория ден. В един байт има осем бита или две хиляди и осемдесет бита в двайсет и шест мегабайта. Редовете са от по седемдесет и един байта — освен последния.

— Изглежда съвсем случайно — каза Камерон.

Сюзан кимна, загледана в непонятния код, който не приличаше нито на команди на асемблиращ език, нито на бинарна карта, и въздъхна:

— Не знам какво да правя.

— Ще разберем — отвърна археологът. — Убеден съм, че ще разберем, просто трябва да продължаваме да упорстваме.