Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (75) (Знакът на хилядолетието)

7

Жоао Пеиксото беше приклекнал на дебел клон над малка поляна. Луната висеше високо в кристалното небе. В далечината виеха маймуни и дрезгавите им крясъци се сливаха с тези на два червени папагала, кацнали на съседното дърво.

Звуците внезапно замлъкнаха и папагалите отлетяха. Жоао нададе птичи писък, за да предупреди хората си, че гостите им пристигат.

Вождът приготви тръбата си — вкара вътре отровна стреличка и насочи надолу смъртоносното си оръжие.

През мъха и листата видя фигурата на един от собствените си воини, който опипваше пътя си през джунглата. Войниците ги нямаше. Младежът се препъна в оголен корен и падна, бързо се изправи и протегна ръце напред.

Жоао се изпълни с гняв. Бяха го ослепили. Той се вгледа по-внимателно и забеляза кървавите следи по бузите и шията му.

Вождът се спусна по дънера и излезе на хлъзгавата от мъха пътека до момчето. Гледката на избодените очи го ужаси.

Жоао овладя чувствата си и нададе маймунски крясък. „Ние сме, твоето семейство. Вече си в безопасност.“

Раненият отвори уста да отговори, но от гърлото му се изтръгнаха само нечленоразделни звуци, примесени с кървава пяна. Диваците му бяха отрязали и езика.

Разярен, вождът повика хората си, които след секунди се появиха от джунглата, придружавани от няколко жени и двамата учени, които носеха раниците си.

Джаки Накамура ужасено притисна лице към гърдите на съпруга си, който я прегърна.

Жоао нареди на жените да се погрижат за осакатения воин. Една от тях се разплака, но те изпълниха заповедта и отведоха момчето.

Жоао Пеиксото се опита да овладее кипящия си гняв и да обмисли положението. Двама от старейшините бяха мъртви. Третият продължаваше да е в безсъзнание. Нямаше с кого да се посъветва, да обсъди плана си преди да го приложи. Но също като баща си и като неговия баща преди това, кръвта му носеше гените на най-блестящите воини, онези, които гордо и храбро бяха бранили земята на маите от безбройни нашественически вълни.

Вождът се зачуди къде ли са войниците и какво са намислили. Защо не бяха проследили ранения младеж, който макар и сляп, бе успял да стигне до поляната? Дали бяха разбрали, че ги очаква капан, и сега му пращаха предупреждение? Дали се бяха върнали при храма на Киник Ахау?

Убеден, че си има работа с опасен и безпощаден противник, но въпреки това решен да изчисти земята си от такива зверове, Жоао събра хората си и им изложи плана си за атака.