Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (66) (Знакът на хилядолетието)

3

Антонио Строк търпеливо слушаше един от бойците си, който му обясняваше за счупените клони, водещи навътре в джунглата, към реката.

— Вземи петима… не, седем души. Искам да откриете всички оцелели и да ги застреляте. Никакви свидетели. Ясно?

— Да.

Когато остана сам, Строк се приближи до сестра си. Седнала край стъпалата на храма, Селина се любуваше на голямо колкото круша парче нефрит с формата на сърце.

— Изключително — каза тя, дъхна върху скъпоценния камък и го излъска в дънките си. — Особено за някакви си диваци.

— Къде са нашите двама гости? — попита Антонио.

Тя посочи с палец входа на храма.

— Вътре са, вече поне от час.

— Петров с тях ли е?

Сестра му кимна, остави нефрита и взе една златна маска, също изкъртена от статуите.

— Колко според теб струва това нещо?

Строк разгледа изящния предмет и го претегли в ръка.

— Тежи над два килограма. Дори само златото е малко състояние, а като се вземе предвид историческата му стойност и ако го предложиш на подходящ клиент… кой знае, сигурно неколкостотин хиляди… може и повече.

— Смятай всичко това за компенсация — отвърна тя и посочи двайсетината скъпоценни предмета около себе си. — За това, че трябва да спим с гадинките.

— Може да не получим повече, ако учените скоро не постигнат успех. Времето работи срещу нас. Нашият работодател иска да знае как да се справи с вируса. Това ще му даде възможност да преговаря с американците за подготовката за проблема с двехилядната година.

Селина се намръщи.

— Ако не успеем, трябва да върнем аванса.

— Това може да се отрази и на бъдещите ни сделки.

— В такъв случай дано и онези идиоти хванат бегълците, които изпуснаха. Мъжът, когото застреляхме, беше азиатец. Това навярно означава, че и друга държава е открила мястото, особено ако се съди по техниката им.

Вече му бе обяснила предназначението на петнайсетсантиметровия телескоп, микровълновия приемник и другите електронни уреди, които можеха да се използват за регистриране на електромагнитната активност.

Антонио хвърли поглед към храма и зърна огромната фигура на Петров под един от триъгълните сводове. Наемникът държеше оръжието си насочено към невидимите учени, които навярно разглеждаха древните йероглифи в търсене на някаква информация.

Строк въздъхна. Селина имаше право. Що се отнасяше до американците, положението беше под контрол. Във Вашингтон си мислеха, че операцията протича нормално. Но бегълците от втората група представляваха сериозна опасност. Ако успееха да се измъкнат, можеха да доведат помощ.