Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (32) (Знакът на хилядолетието)

3

Камерон пръв слезе от хеликоптера и помогна на спътничката си, която носеше не по-малка от неговата раница. Тюлените вече бяха заели кръгова позиция край дърветата около полянката и стискаха оръжието си с две ръце — напомняха на Сюзан за стар репортаж на Си Ен Ен.

Двамата се затичаха към джунглата и стигнаха дърветата в момента, в който хеликоптерът отлетя и изчезна в нощта.

Когато тътенът му заглъхна, Сюзан Гарнет се озова обгърната от мрак и внезапно се почувства изоставена. Огледа се. Поляната се намираше на няколко километра от целта им. Лобо я бе избрал, за да не издадат с шума местоположението си.

„На кого да го издадем?“

Сюзан поклати глава и затвори очи, зачудена какво прави тук. Но събитията се бяха развили прекалено бързо. В момента, в който откри неопровержими доказателства за връзката между вируса и митологията на маите, тя се втурна към телефона и се свърза с Камерон Слейтър. Археологът пристигна в централата на ФБР след час. Дотогава Рийд вече беше получил от директора разрешение да пратят група в района. Белият дом научи за операцията и я повери на военните. Тюлените трябваше да осигурят безопасността им, особено след загадъчните убийства, очевидно свързани с разследването на Сюзан. Кървавата брадва бе последната жертва, открит в контейнер за смет на един вашингтонски ресторант. Липсваха двете му очни ябълки, всички нокти, езикът и гениталиите. Плъховете още повече го бяха обезобразили. Резултатите от аутопсията обаче определяха като причина за смъртта вътрешен кръвоизлив, предизвикан от малокалибрен куршум, изстрелян в ректума му. Докладът предполагаше, че когато са го изхвърлили в контейнера, хакерът все още не е бил мъртъв. Плъховете го бяха гризали жив.

Странно, но Сюзан го съжаляваше въпреки всичко, което й бе причинил. А сега внезапно изпита признателност към Лобо заради изключителната му предпазливост, като например това да кацнат на достатъчно разстояние от целта си, за да не налетят на засада.

„И сега си тук насред джунглата.“

Сюзан се намръщи. Всичко й се струваше недействително, сякаш сънуваше.

Обувките й затъваха в лепкава кал. Усещаше топлата влажност на листата. Около лицето й бръмчаха комари.

Тя откопча малките очила за нощно виждане, които на идване й беше дал Лобо. Батерията щеше да издържи до призори, когато щяха да стигнат до целта.

— Добре ли си?

Сюзан се обърна към Камерон Слейтър. Добродушната му усмивка й подейства успокоително. Археологът носеше шоколадовокафява шапка и над униформата същото оръфано старо яке, което бе видяла да виси в джорджтаунския му дом. Очилата му висяха на шията.

— Просто трябва да свикна. Поне така си мисля.

— Понякога тези внезапни промени на средата са замайващи, особено ако нямаш много време да се подготвиш. Един-два дни и ще свикнеш.

Тя сви рамене.

— Само се надявам да си струва. Надявам се да открием нещо съществено, което да ни помогне да разберем какво става.

Камерон се наведе към нея и прошепна:

— Ако не останеш доволна от пътуването, няма нужда да даваш бакшиш на екскурзовода. — И кимна към лейтенант Лобо, който проверяваше местоположението с някакво устройство.

Сюзан леко го сръга в ребрата.

— Ти си пръв — нареди лейтенантът на един от хората си, едър афроамериканец. — Натам.

Войникът кимна и Лобо отново сведе поглед към течнокристалния екран.

Слейтър си сложи очилата и ги включи. Сюзан го последва. Нощта изведнъж стана зелена.

— Тръгваме — каза командирът на тюлените. — В колона по един. На разстояние метър и половина. Аз съм последен.

Бойците потънаха в джунглата и Лобо кимна на Сюзан и Камерон.

— Отпусни се — прошепна й археологът, докато навлизаха в гъсталака. — Един от начините е да се вслушваш в естествените звуци на джунглата.

Сюзан дълбоко си пое дъх и се вслуша. Отвсякъде се носеше цвъртене на птици, което се сливаше с десетките други шумове — шумоленето на широките листа, щъкането на някакви животинчета по покритата с листа земя, спокойният плисък на водите на Рио Сан Педро, крясъци и вой на маймуни, подскачащи от клон на клон.

Тя тръгна през гъстите храсталаци — очилата й показваха пътя в мастиленочерната джунгла. Поддържаше указаното от Лобо разстояние от войника отпред и от време на време хвърляше поглед през рамо, за да се увери, че Камерон я следва. Ученият я беше предупредил за някои от местните диви животни, особено за кайманите, ягуарите, глиганите и отровните змии.

Сюзан внезапно се почувства в дъното на хранителната верига и започна внимателно да се оглежда за нещо, което да й прилича на хищник. Съжали, че не носи валтера си. Освен за опасни животни трябваше да мисли и за възможността да се натъкнат на убийците. Трой Рийд подозираше, че Кървавата брадва не е избягал, а е бил отвлечен от затвора. Имаше голяма вероятност преди да го убият хакерът да е разказал на похитителите си всичко. Освен това някой бе успял да проникне в мрежата на ФБР и да открадне имейл-архива й, в който се съдържаше информация за произхода на вируса.

Цели два часа пресичаха дерета, пълни с дълбока до коляно тиня, плитки потоци, изкачваха се по скалисти склонове, покрити с гъста растителност. Цялата в пот, с подут от ухапвания на насекоми врат, Сюзан следваше войниците успоредно на реката, която течеше на трийсетина метра от дясната им страна. Накрая Лобо им позволи да направят кратка почивка.

Тя пусна раницата на земята, седна и опря гръб на един паднал дънер, от чиято гниеща кора растяха цветя. Не можеше да определи цвета им, защото всичко й изглеждаше зелено.

— Махнете очилата — нареди лейтенантът.

Камерон седна до нея и си свали очилата. Сюзан го последва и за миг джунглата стана абсолютно черна преди светлинната пръчка в ръката на Лобо отново да я облее със зеленото си сияние.

Археологът въздъхна и си събу обувките. Неколцина от тюлените направиха същото.

— Какво има?

Той бръкна в един от многобройните джобове на камуфлажната си униформа и извади пакет „Кемъл“ и запалка.

— Не знаех, че пушиш.

— Отдавна ги отказах.

Сюзан го изгледа с присвити очи.

Той запали и предложи пакета и запалката на двамата тюлени от лявата си страна. Единият прие. Другият вече пушеше.

Слейтър доближи горящия връх на цигарата до едно тъмно петно на левия си пищял. Черната точица подскочи и изчезна сред нападалите листа.

— Проверка за кърлежи — поясни той и изгони втори, после и трети преди да се прехвърли на десния си крак.

Сюзан сбърчи лице.

— Кърлежи ли?

— Забравих да ти кажа — подсмихна се той.

— Кърлежи ли? — повтори тя. — Страхотно. От кърлежите не се ли хваща лаймска болест?

Под зеленото сияние на светлинната пръчка археологът се усмихна и очите му се изпълниха с мрачен хумор.

— Ако оцелееш дотогава. — Един от тюлените се засмя и лъскавите му бели зъби рязко се откроиха на фона на тъмната маскировъчна боя.

— Не е чак толкова смешно.

— Събуй си обувките — едновременно весело и властно каза той. — Да видим колко гостенчета са ти дошли.

Тя се подчини и й се пригади при вида на пет-шест половинсантиметрови паразити по глезените и прасците й.

— Не мърдай — нареди Слейтър, повдигна единия й крак и взе ходилото й в скута си. — Номерът е да доближиш огънчето точно до главата, а не до тялото, защото гадинката усеща топлината с антените си и незабавно се пуска от кожата… точно като този. Виждаш ли?

— Гадни паразити! — измърмори Сюзан и посегна към един от кърлежите на другия си крак.

Камерон хвана ръката й.

— Ако се опиташ да го дръпнеш, главата му ще се откъсне от тялото и ще проникне в кожата ти. После ще му порасне ново тяло.

— Много ме успокои.

— Не се безпокой. Аз ще се грижа за теб — намигна й той.

Сюзан скръсти ръце и продължи да наблюдава как Слейтър внимателно доближава огънчето на цигарата до кърлежите. Движенията му бяха плавни, опитни, здравите му ръце докосваха нежната кожа на прасците и глезените й.

Внезапно тя се засрами и дръпна крака си, но Камерон, изглежда, го очакваше и внимателно я пусна. После се усмихна.

— Ще ти пратя сметката.

Сюзан не отговори. Той поднесе цигарата към устните си и смукна със затворени очи. Доставяше му очевидно удоволствие. Внезапно в нея се надигна желание, спало дълбоко от много години, когато пушеше редовно. Бе се отказала заради постоянните укори на Том. Но усещането премина. Камерон отново си дръпна и й подаде цигарата, като посочи два кърлежа на другия й крак.

Тя погледна тюлените. Лобо също се беше събул. Крачолите му бяха навити до коленете и разкриваха „Валтер“, закопчан в кобур на глезена му. Сюзан изненадано премигна — взводният командир имаше същото оръжие като покойния й съпруг. За миг се видя във ваната, стиснала пистолета…

— Не е зле да побързаш — прошепна Слейтър и посочи един кърлеж, впил се в долната част на прасеца й.

Тя кимна и започна да почиства кърлежите.

След няколко минути, отново сложили очилата си, те продължиха през гъсталаците. Изведнъж войниците рязко спряха й водачът на колоната прошепна нещо назад.

— Черни палми — предаде тюленът пред Сюзан.

Камерон посочи няколко високи до кръста дървета от дясната им страна.

— Внимавай. Трийсетсантиметровите им шипове могат да пронижат всяко живо същество, имало нещастието случайно да се блъсне в тях.

— Точно така — потвърди Лобо зад тях. — На едно учение във Форт Шърман в зоната на Панамския канал няколко от хората ми трябваше да бъдат откарани в болница с хеликоптер заради такива убождания. Неприятна гледка.

„Страхотно — помисли си Сюзан. — Направо страхотно.“