Дарън Шан
Циркът на кошмарите (5)

Глава четвърта

Цялата вечер си мислех само за цирка. Опитах се да го забравя, по не успях, дори и докато гледах любимите си предавания по телевизията. Звучеше страхотно: момчето змия, човекът вълк, паяк. Точно паякът най-много ме впечатляваше.

Мама и татко нищо не забелязаха, за разлика от Ани. Ани е по-малката ми сестра. Понякога е досадна, но през повечето време с нея се погаждаме добре. Не тича при мама да ме издава при всяка беля и знае да пази тайна.

— Какво ти става? — попита тя след вечеря. Бяхме сами в кухнята, миехме чиниите.

— Нищо ми няма — отвърнах аз.

— Има ти нещо — настоя Ани. — Цяла вечер се държиш странно.

Знаех, че няма да спре да ме разпитва, докато не изкопчи истината, така че й разказах за цирковото представление.

— Звучи чудесно — съгласи се тя, — но няма как да отидеш.

— Защо?

— Бас държа, че не пускат деца. Сигурно е само за възрастни.

— Досадните дребосъци като теб едва ли ще ги пуснат — заявих гадничко, — но ние ще влезем без никакъв проблем.

Ани се обиди и аз веднага съжалих.

— Извинявай. Не го мисля наистина. Ядосан съм, защото най-вероятно ще се окажеш права. Бих дал всичко на света, за да отида на представлението!

— Ще ти дам комплекта си за гримиране — предложи тя. — Ще си нарисуваш бръчки и мустаци, за да изглеждаш по-голям.

Усмихнах се и я прегърнах, което по принцип го правя рядко.

— Благодаря, сестричке, но няма нужда. Или ще ни пуснат, или няма да ни пуснат — трета възможност няма.

Общо взето с това разговорът приключи. Избърсахме чиниите и се върнахме във всекидневната. Малко след това се прибра татко. Той работеше по строителни обекти и често закъсняваше. Понякога се връщаше у дома изморен и ядосан, но онази вечер беше в добро настроение и подхвърли Ани във въздуха. След това целуна мама и попита:

— Някакви вълнуващи събития днес?

— Пак вкарах три гола в голямото междучасие! — похвалих се аз.

— Наистина ли? — възкликна той. — Чудесно! Браво на теб!

Изключихме телевизора, докато татко се навечеря. Той обичаше да се храни в тишина и спокойствие, като през това време ни разпитваше какво сме правили през деня или ни разказваше за работата си.

След това мама отиде в спалнята да си подрежда албума с марки. Тя беше сериозен колекционер. Аз също събирах марки, когато бях по-малък и по-лесно се лъжех с такива занимания.

Надникнах при нея да проверя дали не е получила нови марки с екзотични животни или паяци. Нямаше. Реших да я разпитам за цирка.

— Мамо — попитах аз, — ходила ли си на цирк с уроди?

— На какво? — попита тя, вглъбена в марките си.

— Цирк с уроди — повторих. — Брадата жена, човек вълк, момче змия…

Мама вдигна глава и премига объркано.

— Момче змия ли? — повтори тя. — Какво по-точно е това?

— Ами… — Замълчах смутено, едва сега си дадох сметка, че и аз не знам. — Няма значение. Ходила ли си?

— Не. Мисля, че са забранени от закона.

— А ако не бяха? — настоях. — Ако някой такъв цирк дойдеше в града, щеше ли да отидеш на представлението?

— Не — потрепери мама. — Щеше да ме е страх. И освен това, не е честно спрямо хората, които показват там.

— Защо?

— Как ще се чувстваш, ако те затворят в клетка и те влачат по панаирите да те показват на другите?

— Аз не съм урод! — извиках възмутено.

— Знам — разсмя се тя и ме целуна по челото. — Ти си моето малко ангелче.

— Стига, мамо! — изръмжах аз и избърсах челото си с опакото на дланта.

— Глупчо — усмихна се тя. — Но представи си, че имаше две глави или четири ръце и някой те затвори в клетка, за да те показва на хората и те ти се присмиват. Нямаше да ти хареса, нали?

— Да — пристъпих смутено от крак на крак.

— Как изобщо се сети за това? — попита мама. — Да не си стоял до късно да гледаш филми на ужасите?

— Не.

— Знаеш, че баща ти е забранил и…

— Не съм стоял до късно! — изкрещях аз. Много се дразнех, когато родителите ми не чуваха какво им говоря.

— Добре, сърдитко, не е нужно да крещиш. Ако моята компания не ти е приятна, слез долу и помогни на баща си в градината.

Не ми се ходеше, но мама се беше ядосала, задето й се развиках, така че излязох и отидох в кухнята. Татко тъкмо се прибираше от двора.

— Значи тук се криеш, а? — усмихна се той. — Толкова ли нямаш време да помогнеш на стария си баща?

— Тъкмо идвах — отвърнах аз.

— Късно е вече — рече татко и събу ботушите си. — За днес свърших.

Гледах го как си слага пантофите. Краката му бяха огромни. Носеше обувки четирийсет и пети номер. Когато бях по-малък, ме наместваше на стъпалата си и така ме разхождаше. Все едно бях кацнал на два огромни скейтборда.

— Какво ще правиш сега? — попитах.

— Ще попиша. — Татко си кореспондираше с хора от цял свят, имаше приятели от Америка, Австралия, Русия и Китай. Казваше, че иска да поддържа връзка с другите народи, но според мен това беше просто оправдание да се затвори в кабинета си да подремне.

Ани се занимаваше с куклите си. Поканих я да дойде при мен да поиграем на тенис на легло — с чорап вместо топче и с обувки за хилки, — но тя отказа, тъкмо била завела куклите си на пикник.

Прибрах се в стаята си и извадих комиксите. Имах страхотна колекция — „Супермен“, „Ватман“, „Спайдърмен“, „Споун“. „Споун“ ми беше любимият. В него се разказваше за супергерой, който преди е бил дявол в ада. Някои от комиксите с него бяха доста страшни, но точно затова ми харесваха.

До края на вечерта четох комикси и ги подреждах. Преди си разменяхме с Томи, който също беше събрал доста броеве, но той все разливаше сок по корицата и ръсеше трохи вътре между страниците, така че накрая спрях да му давам.

Обикновено си лягах в десет, но онази вечер мама и татко ме забравиха. Вече минаваше десет и половина, когато татко забеляза, че в стаята ми свети, и влезе. Престори се на ядосан, но си личеше, че не е. Той не държеше толкова много на режима, но мама беше непреклонна.

— Марш в леглото! — заповяда татко. — Иначе утре сутринта няма да успея да те събудя.

— Ей сега — отвърнах. — Само да прибера комиксите и да си измия зъбите.

— Добре — кимна той. — Но не се бави.

Пъхнах комиксите в кутията и я сложих на рафта над леглото.

Облякох си пижамата и отидох да си измия зъбите. Не бързах, мотах се дълго на мивката и вече беше почти единайсет, когато се пъхнах под завивката. Излегнах се по гръб и се усмихнах. Бях много уморен, знаех, че ще заспя за секунди. Последната ми мисъл отново беше за цирка. Чудех се как ли изглежда момчето змия, колко е дълга брадата на брадатата жена и какво точно правят Ръкокракия Ханс и Зъбатата Герта. И най-вече мечтаех за паяка.