Дарън Шан
Циркът на кошмарите (26)

Глава двайсет и пета

— Не сте добре! — извиках и отстъпих назад. — За нищо на света не бих ви станал чирак! Само един луд би си помислил подобно нещо!

Господин Крепсли сви рамене и спокойно обяви:

— В такъв случай Стиви Леопард ще умре.

Заковах се намясто.

— Моля ви, сигурно има някакъв друг начин…

— Не приемам пазарлъци! — отсече той. — Ако искаш да спасиш приятеля си, трябва да дойдеш с мен. Ако откажеш, няма какво повече да си говорим.

— Ами ако…

— Не ми губи времето! — прекъсна ме той и удари с юмрук по масичката. — Стоя в тази мръсна дупка вече втора седмици, примирявам се с бълхите, хлебарките и въшките. Ако предложението ми не те интересува, просто го кажи и ще си тръгна. Но не ми губи времето с търсене на други възможности, тъй като те не съществуват.

Кимнах замислено и отново се приближих към него.

— Какви точно са задълженията на чирака на вампир?

Господин Крепсли се усмихна.

— Ще пътуваш с мен — заобяснява той. — Ще обиколиш целия свят. Ще бъдеш моите очи и уши през деня. Ще ме пазиш, докато спя. Ще ми намираш храна, ако се налага. Ще носиш дрехите ми на пералня. Ще ми лъскаш обувките. Ще се грижиш за Мадам Окта. Накратко, ще се грижиш за всичко. А в замяна аз ще те въведа в света на вампирите.

— А трябва ли и аз да стана вампир?

— Едва накрая. В началото ще се сдобиеш само с част от нашите способности. Ще бъдеш наполовина вампир, наполовина човек. Това означава, че ще можеш да излизаш през деня. Няма да се нуждаеш от много кръв, за да задоволяваш глада си. Ще овладееш някои от вампирските умения, но не всички. И ще старееш само с една пета от нормалната скорост — истинските вампирите стареят с една десета.

— Какво означава това? — попитах объркано аз.

— Вампирите не са безсмъртни, както погрешно се смята, но наистина живеят много по-дълго от хората. Ние остаряваме с една десета от обичайните темпове. С други думи, при нас десет човешки години се броят за една. А при теб за една година ще се броят пет човешки.

— Искате да кажете, че след пет години аз ще съм пораснал само с една?

— Точно така.

— Не знам — промърморих. — Не ми звучи много добре.

— Ти избираш — сви рамене господин Крепсли. — Не мога да те направя свой чирак насила. Ако решиш, че не ти харесва, спокойно можеш да си тръгнеш.

— Но тогава Стиви ще умре!

— Да — кимна той. — Или ставаш мой чирак, или той се прощава с живота.

— Чуден избор, няма що! — изсумтях аз.

— Така е — призна вампирът. — Но това е единствената ти възможност. Приемаш ли?

Замислих се. Исках да откажа, да избягам и никога повече да не се върна. Но ако го направех, Стиви щеше да умре. Заслужаваше ли жертвата ми? Чувствах ли се достатъчно виновен, за да дам живота си за неговия? Отговорът беше:

Да.

— Добре — въздъхнах. — Не ми харесва, но нямам друг избор. Предупреждавам ви обаче: ако някога ми се удаде възможност да ви издам, ще го направя. Ако ми се удаде шанс да си отмъстя, ще го направя. Никога няма да можете да ми имате доверие.

— Абсолютно справедливо — кимна той.

— Говоря сериозно — настоях.

— Знам — отвърна господин Крепсли. — И точно затова те избрах. Чиракът ми трябва да притежава силен дух. Именно твоята борбеност ме привлече. Сигурен съм, че с теб ще си имам доста неприятности, но също така съм и убеден, че когато късметът ни обърне гръб, ти ще ми бъдеш достоен съюзник.

Поех си дълбоко дъх.

— Какво трябва да направя сега?

Вампирът стана и бутна масичката настрани. Приближи се и се спря на около половин метър от мен. Изглеждаше страшно висок. Едва сега долових неприятния мирис, който лъхаше от него — миришеше на кръв!

Вдигна дясната си ръка и я обърна с длан към мен. Ноктите му не бяха дълги, но изглеждаха остри. Нагласи другата така, че ноктите на дясната прободоха възглавнички на пръстите на лявата, а след това по същия начин беляза и пръстите на дясната си ръка. Вероятно го заболя, защото потрепери.

— Подай ми ръцете си! — заповяда той. Не реагирах, не можех да откъсна поглед от капещата му кръв. — По-бързо!

Сграбчи дланите ми и заби ноктите си във възглавничките на пръстите ми, в десетте наведнъж. Изкрещях от болка и отскочих назад, дръпнах ръце и ги потърках в якето си.

— Не се дръж като бебе! — подхвърли подигравателно господин Крепсли.

— Боли! — извиках аз.

— Разбира се, че ще боли — разсмя се той. — И мен ме болеше. Да не мислиш, че е лесно да станеш вампир? Свиквай с болката, не знаеш какво те очаква занапред.

Пъхна няколко от пръстите ми в устата си и всмука малко кръв. Премлясна няколко пъти, за да я опита, кимна и я глътна.

— Добра кръв — обяви. — Може да продължим нататък.

Вампирът притисна пръстите си към моите, така че убожданията прилепнаха. След няколко секунди дланите ми изтръпнаха. Усетих как кръвта ми изтича от лявата ми ръка в него, а неговата се влива в тялото ми през дясната.

Това беше странно, боцкащо усещане. Кръвта му се изкачи по дясната ми ръка, разля се по цялото ми тяло и пое по лявата. Когато стигна до сърцето, ме прониза толкова силна болка, че едва не припаднах. Същото се случваше и с господин Крепсли, видях как стисна зъби и по челото му изби пот.

Когато кръвта му се спусна по лявата ми ръка и потече обратно в него, болката изчезна. Останахме свързани още няколко секунди и след това той с вик се дръпна назад. Паднах на пода. Виеше ми се свят, гадеше ми се.

— Дай пръстите си насам — заповяда господин Крепсли. Вдигнах глава и видях, че облизва своите. — Убожданията ще заздравеят от слюнката ми. Иначе може да ти изтече кръвта и да умреш.

Сведох поглед към ръцете си и видях, че от тях продължава да се процежда кръв. Протегнах ги към него и позволих на вампира да ги пъхне в устата си и да прокара загрубелия си език по тях.

— Това е най-сигурният белег, по който се познават вампирите — продължи той. — Има и други начини за превръщане на човека във вампир, но с пръстите е най-лесният и безболезненият.

— Това ли беше всичко? — попитах. — Нима вече съм наполовина вампир?

— Да — кимна господин Крепсли.

— Не усещам никаква разлика.

— Резултатът ще проличи след няколко дена — обясни той. — Има известен период на приспособяване на организма. Иначе шокът би бил непоносим.

— А как се става истински вампир, имам предвид изцяло?

— По същия начин. Само че тогава оставаш свързан по-дълго, за да навлезе повече вампирска кръв в тялото ти.

— И какви са новите ми способности? Ще мога ли да се превръщам в прилеп?

Оглушителният му смях разлюля тавана.

— В прилеп! — извика господин Крепсли. — Наистина ли вярваш в тези измишльотини? Как би могъл някой с твоите — или, да речем, с моите — размери да се превърне в дребна летяща мишка? Помисли малко! Ако можехме да се превръщаме в прилепи, плъхове или облак дим, нищо не би ни попречило да приемаме формата и на кораби или самолети!

— А какво можем да правим?

Той се почеса по брадичката.

— Сега не е моментът за обяснения. Първо трябва да се погрижим за приятеля ти. Ако не получи противоотровата до утре сутринта, серумът може да се окаже безсилен. А после ще имаме предостатъчно време да говорим за тайните ни способности. — Усмихна се. — Разполагаме с цялото време на света!