Дарън Шан
Циркът на кошмарите (2)

Глава първа

Седях в тоалетната в училище и си тананиках. Панталоните ми бяха вдигнати. В края на часа по английски ми стана лошо. В това отношение обаче господин Далтън беше свестен. Винаги разбираше кога се преструваш и кога — не. Като вдигнах ръка и казах, че ми е лошо, той ме погледна, кимна и ме пусна да отида до тоалетната.

— Изхвърли това, което те тормози, Дарън — рече господин Далтън, — а после се върни в час.

Де да бяха всички учители толкова разбрани като него.

В крайна сметка не повърнах, но продължаваше да ми се гади и затова останах в тоалетната. Чух звънеца, всички излязоха навън за голямото обедно междучасие. Искаше ми се да отида при тях, но знаех, че господин Далтън ще се ядоса, ако ме види толкова скоро да тичам на двора. Ако го излъжеш, той не започваше да крещи, а млъкваше и не ти говореше — това е много по-лошо, отколкото да ти се скарат.

Така че си седях на тоалетната, тананиках си, гледах си часовника и чаках. И тогава чух някой да ме вика.

— Дарън! Хей, Дарън! Да не си паднал в дупката?

Усмихнах се. Беше Стиви Леопард, най-добрият ми приятел. Истинската му фамилия беше Леонард, но всички му викаха Леопард. Причината не беше само в това, че двете имена звучаха близко. Стиви беше, както мама казваше, „дивак“. Постоянно правеше бели, биеше се, крадеше от магазините. Веднъж, когато е бил съвсем малък и майка му още го е возела в количка, взел една пръчка и боцкал жените, с които се разминавали по тротоара (едва ли ще ви е трудно да се досетите къде точно).

Всички се страхуваха от него и не го обичаха. С изключение на мен. С него станахме първи приятели още в предучилищната група по Монтесори. Мама твърдеше, че ме привлича пакостливият му нрав, но на мен просто ми беше забавно с него. Той беше много избухлив и често изпадаше в пристъпи на ярост, но в такива случаи аз го оставях и се връщах, след като се успокоеше.

С годините Стиви поомекна, майка му го водеше по разни лекари и консултанти и те го научиха как да се контролира, но той пак си оставаше истинска легенда в училище и дори по-големите и по-силните избягваха да му противоречат.

— Хей, Стив! — обадих се аз. — Тук съм.

Потропах по вратата, за да разбере в коя кабинка съм. Той се приближи и отвори. Видя, че седя с вдигнати панталони и се усмихна.

— Повръщали? — попита.

— Не.

— А ще повръщаш ли?

— Не знам. — Изведнъж се наклоних към него и нададох едно страховито „бльок“! Но Стиви Леопард ме познаваше добре и не се хвана на номера.

— Що не ми лъснеш обувките с език, щом така и така вече си се навел? — подхвърли той и се разсмя, когато се престорих, че плюя на обувките му и ги бърша с тоалетна хартия.

— Изпуснах ли нещо интересно? — изправих се аз.

— Тц — отвърна Стиви. — Обичайните глупости.

— Написа ли си домашното по история?

— То е за утре, нали? — сепна се той. Постоянно забравяше за домашните.

— За вдругиден — отвърнах.

— О, още по-добре — успокои се Стиви. — Мислех, че… — Замълча и присви очи. — Чакай малко, днес сме четвъртък. Вдругиден е…

— Хвана се! — извиках аз и го смушках в рамото.

— Ау! — възкликна той. — Заболя ме! — Разтри рамото си, но си личеше, че се преструва. След това попита: — Идваш ли навън?

— Мисля да остана да се насладя на гледката — отговорих и се облегнах на капака.

— Стига си се лигавил! Дойдох да те извикам, защото ни водят с четири гола. Сигурно вече са ни вкарали още един-два. Нуждаем се от теб.

Говореше за мача. Всяко голямо междучасие играехме футбол. В повечето случаи нашият отбор печелеше, но напоследък бяхме останали без най-добрите си играчи. Дейв Морган си счупи крака. Сам Уайт се прехвърли в ново училище, тъй като семейството му се премести да живее в другия край на града. А Дани Къртан спря да идва с нас и започна да прекарва междучасията с Шийла Лей, момичето, което харесваше. Идиот!

Аз съм най-добрият център-нападател. Има по-добри защитници и полукрила, а Томи Джоунс е най-добрият вратар в училището, но единствено аз мога да вкарвам по четири-пет гола на ден.

— Добре — станах. — Ще ви спася. Тази седмица имам по три гола всеки ден, ще е жалко да прекъсна серията си точно сега.

Минахме покрай по-големите, които както обикновено пушеха край мивките, и се отправихме към моето шкафче, за да си обуя кецовете. Преди имах страхотни кецове, бях ги спечелил на един конкурс за есе. Но преди няколко месеца връзките им се скъсаха и гумата отстрани започна да се лющи. А и краката ми пораснаха! Новите кецове не са лоши, но не са същите като старите.

Когато излязох на терена, резултатът беше три на осем. Игрището не беше истинско, а просто асфалтиран двор с врати в двата края. Този, който ги беше правил, е бил пълен идиот. Гредата на едната врата е твърде високо, а на другата — твърде ниско!

— Ура, ура, ура, Шан Стрелата е в игра! — извиках аз тичешком. Някои се разсмяха, други замърмориха, но видях, че съотборниците ми се ободриха, а противниците ни помръкнаха.

Започнах с летящ старт и за по-малко от минута вкарах два гола. Можехме да изравним и дори да спечелим, но не ни стигна времето. Ако бях дошъл по-рано, сигурно щяхме да успеем, но тъкмо когато бях набрал инерция, звънецът би и в крайна сметка изгубихме с резултат девет на седем.

Докато си тръгвахме от игрището, в двора връхлетя Алан Морис, задъхан и зачервен. Тримата ми най-добри приятели бяха Стиви Леопард, Томи Джоунс и Алан Морис. Сигурно бяхме най-странната четворка на света, тъй като само един — Стиви — си имаше прякор.

— Вижте какво намерих! — извика Алан и размаха някакъв лист.

— Какво е това? — опита се да го сграбчи Томи.

— Сега ще… — поде Алан, но в този миг господин Далтън извика:

— Хайде, прибирайте се!

— Идваме, господине! — изкрещя в отговор Стиви. Той беше любимецът на господин Далтън и си позволяваше неща, които на нас не биха ни се разминали — например да използва мръсни думички в съчиненията си. Ако аз го направех, веднага щяха да ме накажат.

Но господин Далтън имаше слабост към него, тъй като Стиви беше особен. Понякога беше направо гениален в час и всичко му се удаваше, а друг път не можеше дори и името си да напише правилно. Господин Далтън казваше, че той е невеж интелигент, което означава глупав гений!

Така или иначе, макар да беше любимец на господин Далтън, дори и Стиви не можеше да си позволи да закъснее за час. Затова донесеното от Алан листче трябваше да почака. Втурнахме се към класната стая потни и уморени от мача и часът започна.

А аз дори не подозирах, че загадъчният лист в ръката на Алан завинаги ще промени живота ми! Ще го превърне в кошмар!