Дарън Шан
Циркът на кошмарите (14)

Глава тринайсета

След номера на господин Крепсли и Мадам Окта отново имаше антракт. Опитах се да изкопча от Стиви повече подробности за истинската самоличност на господин Крепсли, но той мълчеше.

— Трябва да помисля малко — каза той, затвори очи, сведе глава и потъна в дълбок размисъл.

По време на антракта продаваха нови страхотни сувенири: бради като тази на брадатата жена, статуетки на Ръкокракия Ханс, но най-много ми харесаха гумените паяци, досущ като Мадам Окта. Купих два, един за мен и един за Ани. Не бяха толкова хубави като истинския, но трябваше да се задоволя с тях.

Предлагаха и паяжини и аз взех шест с последните си пари. Докато чаках да започне следващия номер, изядох две. Имаха вкус на захарен памук. Втората залепих на горната си устна и я облизах с език, както беше направил господин Крепсли.

Светлините угаснаха и всички се настаниха обратно по местата си. На сцената излезе Зъбатата Герта — едра жена с дебели бедра, дебели ръце, дебел врат и дебела глава.

— Дами и господа, аз съм Зъбатата Герта! — обяви строго тя. — Имам най-здравите зъби на света! Когато бях бебе, веднъж баща ми пъхна пръстите си в устата ми и аз отхапах два!

Няколко души се разсмяха, но Зъбатата Герта ги стрелна с гневен поглед.

— Аз не съм клоун! — извика тя. — Ако се засмеете отново, ще сляза и ще ви отхапя носовете!

Заплахата й прозвуча доста смешно, но никой не посмя да се засмее. Зъбатата Герта говореше силно и повелително. Изреченията й завършваха с удивителна (!).

— Зъболекарите от цял свят са смаяни от зъбите ми! Изследвали са ме във всички големи стоматологични центрове, но никой още не е успял да разбере защо те са толкова здрави! Предлагали са ми огромни суми, за да стана опитна мишка, но аз отказвам, защото обичам да пътувам!

Тя извади четири стоманени пръчки, дълги трийсетина сантиметра, но с различна дебелина, и покани четирима доброволци. Четирима мъже се качиха на сцената. Зъбатата Герта им раздаде железните пръчки и ги помоли да се опитат да ги огънат. Те се напънаха с всички сили, но не успяха. След като и четиримата се отказаха, тя взе най-тънката пръчка, пъхна я в устата си и я прехапа на две!

Върна двете половинки на доброволеца. Той се взря изумено в тях и понечи да захапе едната, за да провери дали наистина е от стомана. Едва не си счупи зъбите — писъците му бяха достатъчно доказателство, че няма никаква измама.

Същото се случи с втората и с третата пръчка, които бяха по-дебели. Когато стигна до четвъртата, най-дебелата, Герта я раздроби на парчета, все едно беше от шоколад.

След това двама от помощниците в сини роби донесоха голям радиатор и тя го нагриза! Докараха й колело и Зъбатата Герта го захапа заедно с гумите! Едва ли имаше нещо на този свят, което можеше да се опре на зъбите й.

После отново покани доброволци на сцената. Връчи на единия голям чук и длето, на другия по-малък чук и по-малко длето, а на третия електрически трион. Легна по гръб и пъхна в устата си голямото длето. Кимна на първия доброволец да удари с чука по длетото.

Мъжът го вдигна високо над главата си и замахна. За миг си помислих, че ще размаже главата й и не бях само аз, ако се съдеше по ахванията и хората, които закриха очи с длани.

Но Герта не беше глупава. В последния миг се извъртя настрани и чукът се стовари на пода. Тя се изправи и изплю длетото.

— Ха! — извика презрително Зъбатата Герта. — Да не ме мислите за луда?

Един от помощниците в сини роби излезе напред и взе големия чук от мъжа.

— Повиках ви, за да покажете, че чукът е истински — рече тя на доброволеца и след това се обърна към публиката. — А сега, гледайте внимателно!

Отново се отпусна по гръб и пъхна длетото в устата си. Онзи в синята роба почака миг, вдигна високо чука и го стовари върху длетото, много по-бързо и с много по-голяма сила. Чукът отскочи от главата на длетото със силно звънтене.

Герта се изправи. Очаквах да видя как от устата й се ронят избити зъби, но когато тя извади длетото, по зъбите не се видя и драскотина. Зъбатата Герта се разсмя и извика:

— Ха! Сигурно си помислихте, че съм отхапала по-голям залък, отколкото мога да сдъвча!

Подкани да се приближи и вторият доброволец, този с по-малкия чук и длето. Предупреди го да внимава да не нарани венците й, остави го да нагласи длетото върху зъбите и му даде знак да започне. Той удря с чука, докато не го заболя ръката, но също не успя да направи нищо на зъбите.

Третият доброволец се опита да ги среже с електрически трион. Той прокара триона от единия край на устата до другия, разлетяха се искри, но когато отдръпна инструмента и прахолякът се уталожи, зъбите на Герта си бяха все така бели, искрящи и здрави.

След нея се появиха Сайв и Сиърса, близначките от каучук. Те си приличаха като две капки вода и бяха гъвкави като Александър Скелета. Увиваха се една около друга така, че приличаха на един човек с две лица и без гръб, или пък на два торса без крака. Бяха невероятно добри и номерът им беше интересен, но в сравнение с другите ми се стори малко скучен.

После на сцената излезе господин Длъгнест и ни благодари, задето сме дошли да гледаме представлението. Мислех си, че накрая изпълнителите ще дойдат да се поклонят, но те не го направиха. Господин Длъгнест обяви, че на излизане отново ще можем да си купим сувенири. Помоли ни да разкажем за цирка на приятелите си, повторно ни благодари и обяви, че това е финалът.

Бях леко разочарован от слабия финал, но вече беше станало доста късно и вероятно изпълнителите бяха уморени. Станах, събрах нещата, които си бях купил и се извърнах към Стиви.

Той се взираше към балкона с широко отворени очи. Погледнах през рамо и в този момент хората зад нас се разкрещяха. И аз веднага разбрах причината за ужасените писъци.

На балкона имаше огромна змия, най-голямата, която бях виждал, и тя се готвеше да се спусне по колоната!