Дарън Шан
Циркът на кошмарите (13)

Глава дванайсета

— Не е вярно, че всички тарантули са отровни — говореше господин Крепсли с плътен глас. Успях да откъсна очи от Стиви и се обърнах към сцената. — Повечето не са по-опасни от обикновените паяци, които се срещат по целия свят. А дори и тези, които наистина са отровни, могат да поразят само много малки животни.

Но някои са смъртоносни! Могат да убият човек с едно ухапване. Срещат се рядко и обитават изключително отдалечени райони, но наистина съществуват.

При мен е един от тях — той отвори вратичката на клетката. В първите няколко секунди не се случи нищо, но след това отвътре изпълзя най-големият паяк, който бях виждал. Беше зелено-лилаво-червен, с дълги космати крака и едро дебело тяло. Не се страхувах от паяци, но този изглеждаше ужасяващо.

Паякът бавно пристъпи напред. След това присви крака и полегна по корем, все едно дебнеше муха.

— Мадам Окта е с мен от няколко години — продължи мъжът. — Тя е много по-дълголетна от обикновените паяци. Монахът, от когото я купих, твърди, че някои екземпляри от нейния вид живеят по двайсет-трийсет години. Мадам Окта е невероятно създание — изключително интелигентно и смъртоносно!

Един от помощниците в сини роби изведе на сцената коза. Тя блееше ужасено и се дърпаше. Човекът с качулката я завърза за масата и излезе.

Когато зърна козата, паякът веднага се насочи към нея. Пропълзя до ръба на масата и спря, сякаш чакаше специално разрешение. Господин Крепсли извади малка свирка — която наричаше флейта — от джоба на панталона и изсвири няколко ноти. Мадам Окта мигновено скочи във въздуха и се приземи на врата на животното.

То подскочи и избля жаловито. Мадам Окта не му обърна внимание, а пропълзя още няколко сантиметра, оголи зъби и ги заби дълбоко във врата!

Козата застина и облещи очи. Веднага замлъкна и след няколко секунди се строполи на пода. В първия момент си помисли, че е мъртва, но след това видях, че все още диша.

— С помощта на флейтата командвам Мадам Окта — обясни господин Крепсли, обърна гръб на козата и бавно вдигна свирката, за да ни я покаже. — Макар че е при мен от толкова време, тя не е напълно опитомена и ако загубя флейтата, най-вероятно ще нападне и мен самия.

Сега козата е само парализирана. Обучил съм Мадам Окта да не убива с първото захапване. Ако я оставим така, козата пак ще умре, макар и по-бавно, тъй като за отровата на Мадам Окта няма лек, но ние ще я довършим бързо.

Той свирна на флейтата, паякът се придвижи по врата на животното и се спря на ухото. Отново оголи зъби и ги заби в плътта. Козата потрепери и замря.

Беше мъртва.

Мадам Окта скочи от трупа и запълзя към ръба на сцената. Хората на първите редове изплашено скочиха на крака, но строгата заповед на господин Крепсли ги накара да застинат по местата си.

— Не мърдайте! — изсъска той. — Спомнете си какво ви предупредих в началото: всяко рязко движение може да доведе до незабавна смърт!

Мадам Окта се спря на ръба и се изправи на двата си задни крака като куче. Господин Крепсли изсвири кратка мелодия на флейтата и паякът започна да върви назад на два крака. Когато стигна до масата се обърна и се качи на нея.

— Сега вече сте в безопасност — обяви господин Крепсли и посетителите на първите редове отново седнаха, като внимаваха да не вдигат шум. След това той добави: — Но моля ви, пазете тишина, тъй като може да ухапе мен!

Не знам дали господин Крепсли наистина се страхуваше, или това беше част от номера, но изглеждаше изплашен. Избърса с ръкав потта от челото си, пъхна отново флейтата в уста и изсвири странна кратка мелодия.

Мадам Окта наклони глава на една страна и като че ли кимна. После пропълзя по масата и се спря пред него. Той протегна дясната си ръка и тя пое нагоре по нея. Като гледах как пристъпват дългите космати крака ме изби студена пот. А аз харесвах паяци! Сигурно тези, които се страхуваха от тях, си прехапваха езиците, за да не се разкрещят.

Стигна до рамото му и се насочи към врата, после мина покрай ухото, покатери се отгоре на главата му и легна. За миг ми заприлича на някаква необичайна шапка.

След малко господин Крепсли отново засвири. Мадам Окта пропълзя от другата страна на лицето, покрай белега, и пое надолу. На брадичката се спря, изпреде нишка и се спусна по нея. Увисна на десетина сантиметра под брадичката и бавно започна да се полюшва наляво-надясно — от едното ухо на господин Крепсли до другото. Беше свила крака и изглеждаше като топка вълна.

Когато паякът отново се залюля нагоре, господин Крепсли рязко отметна глава назад. Нишката се опъна и Мадам Окта се завъртя в кръг край лицето му. Гледах я като омагьосан как се върти във въздуха и си мислех, че ще се приземи на пода или на масата, но вместо това тя се озова върху устата на господин Крепсли!

Представих си я как се спуска през гърлото му чак до корема и направо ми призля. Бях сигурен, че ще го ухапе и той ще умре. Но паякът се оказа по-умен, отколкото предполагах. При приземяването си беше изпънал крака и се беше хванал здраво за устната на господин Крепсли.

Той сведе глава, за да видим лицето му. Устата му беше широко отворена и Мадам Окта висеше между горната и долната устна. Тялото й трептеше навън-навътре, сякаш той беше направил балон от дъвка и ту го надуваше, ту изпускаше въздуха.

Зачудих се къде беше свирката и как щеше да контролира паяка сега. В този момент се появи господин Длъгнест с друга флейта. Той не свиреше толкова умело като господин Крепсли, но все пак успя да привлече вниманието на Мадам Окта. Тя се заслуша и заснова от единия до другия край на устата.

В първия момент не разбрах какво прави и дори се поизправих да виждам по-добре. Устните на господин Крепсли постепенно побеляваха — тя плетеше паяжина!

След като приключи, Мадам Окта отново се спусна под брадичката. Устата му беше замрежена с голяма паяжина, която той започна да облизва с език и след като я изяде цялата, потърка корема си (като внимаваше да не докосва Мадам Окта) и рече:

— Ммм, невероятно! Няма нищо по-вкусно от току-що оплетена паяжина! В родината ми се смята за истински деликатес.

После господин Крепсли накара Мадам Окта да търкаля топка по масата, а след това да се качи върху нея и да балансира, без да падне. Извади и миниатюрни гимнастически уреди — гири, тежести, халки, — и я пусна да се упражнява. Тя можеше да прави всичко, като истински гимнастик — да вдига тежести над главата си, да се катери по въже, да се набира на халки.

След това той подреди мъничък сервиз за хранене. Миничинии, ножчета, вилички, чашки. Чиниите бяха пълни с мухи и други дребни насекоми. Не знам какво имаше в чашите.

Мадам Окта започна да се храни като човек! Държеше ножовете и вилиците с четирите си крака и се хранеше с тях. Дори си посоли храната със солницата!

Докато отпиваше от чашата си, аз реших, че Мадам Окта е най-невероятният домашен любимец на света. Бях готов на всичко, за да я притежавам. Знаех, че това няма как да стане — мама и татко не биха ми позволили дори и да имах пари да си я купя, — но въпреки това силно я желаех.

Накрая господин Крепсли прибра паяка в клетката и се поклони ниско. Избухнаха ръкопляскания. Чу се и мърморене, че не е било честно за горката коза, но номерът бил страхотен.

Обърнах се към Стиви да споделя възторга си от паяка, но той не ми обърна внимание. Взираше се напрегнато в господин Крепсли. Вече не изглеждаше толкова уплашен, но си личеше, че нещо не е наред.

— Стиви, какво ти става? — попитах.

Той не отговори.

— Стиви?

— Шшшт! — изсъска той и не пророни нито дума, докато господин Крепсли не излезе от сцената. Приятелят ми проследи с поглед как той се скрива зад кулисите, обърна се към мен и обяви: — Невероятно!

— Паякът ли? — извиках. — Направо е смайващ! Според теб…

— Не говоря за паяка! — изсумтя той. — На кого му дреме за някакво си тъпо безгръбначно? Говоря за… господин Крепсли.

Стиви се запъна на името, сякаш щеше да го нарече по различен начин.

— Господин Крепсли ли? — възкликнах объркано. — Какво толкова смайващо има у него? Само свиреше на флейтата.

— Нищо не разбираш! — сопна се ядосано той. — Дори нямаш представа кой е той всъщност.

— А ти знаеш ли?

— Да, знам! — Почеса се по брадичката, отново изглеждаше изплашен. — Но се надявам той да не узнае, че аз знам. В противен случай може и да не успеем да си тръгнем живи оттук!