Дарън Шан
Циркът на кошмарите (12)

Глава единайсета

След Рамъс Търбуха се появиха двамата със сини роби с качулки да предлагат сувенири. Имаше страхотни неща — направени от шоколад гайки и болтове, като тези, които поглъщаше Рамъс, гумени фигурки на Александър Скелета, които се извиваха и усукваха на всички страни, косми от човека вълк. Аз си купих от тях: космите бяха здрави и дебели, остри като бръснач.

— По-късно ще има и други — обяви от сцената господин Длъгнест, — така че не харчете всичките си пари.

— Колко струва стъклената статуетка? — попита Стиви.

Статуетката беше същата като онези, които Рамъс поглъщаше.

Човекът в синята роба не отговори, а посочи етикета с цената.

— Не мога да чета — продължи приятелят ми. — Ще ми кажете ли колко струва?

Извърнах се изненадано към него, чудех се защо лъже. Онзи с нахлупената качулка отново си замълча, поклати глава и отмина, преди Стиви да успее да зададе друг въпрос.

— Защо го направи? — попитах.

Стиви сви рамене.

— Исках да чуя гласа му — отвърна той — и да видя дали е човек или не.

— Естествено, че е човек! — възкликнах. — Какво друго би могъл да бъде?

— Не знам — отговори Стиви. — Нали затова попитах, за да разбера. Не ти ли се струва странно, че крият лицата си?

— Може да са срамежливи — предположих аз.

— Може — кимна той, но си личеше, че не го вярва.

След като хората приключиха с купуването на сувенири, на сцената излезе брадатата жена. Помислих си, че е шега, тъй като тя нямаше брада!

Господин Длъгнест застана до нея и обяви:

— Дами и господа, сега ще станете свидетели на един изключителен номер. Труска е от скоро при нас. Тя е сред най-невероятните хора, които съм виждал, и притежава уникален талант!

Собственикът на цирка се скри зад кулисите. Труска беше много красива и беше облечена в надиплена червена рокля с множество цепки. Доста мъже сред публиката започнаха да се покашлят и да се въртят в столовете си.

Труска пристъпи към края на сцената, за да я виждаме по-добре, както обясни самата тя, и нададе някакъв странен звук, който прозвуча като кучешки лай. Допря длани до лицето си и нежно погали кожата. След това с пръстите на едната си ръка стисна носа, а с другата се погъделичка под брадичката.

И тогава се случи чудо: започна да й расте брада! Първо избиха косъмчета по брадичката, после над горната й устна, след това по бузите и накрая косми покриха цялото лице. Дълга и руса права брада!

Когато брадата достигна на дължина десетина сантиметра, Труска пусна носа си, слезе в салона и тръгна между редовете, като позволяваше на желаещите да пипнат и дръпнат косъмчетата.

Брадата продължи да расте през цялото време и накрая се провлачи по земята. В дъното на залата Труска се обърна и пое обратно към сцената. Макар че нямаше откъде да прониква вятър, брадата се развяваше във въздуха и галеше лицата на хората.

Когато Труска се качи на сцената, отново се появи господин Длъгнест и попита дали някой случайно не носи ножица. Обадиха се доста жени и той ги покани при себе си.

— „Циркът на кошмарите“ ще връчи награда от едно кюлче злато на всеки, който успее да отреже кичур от брадата на Труска! — обяви собственикът на цирка и показа едно златно кюлче, за да ни увери, че не се шегува.

Публиката се развълнува и в следващите десетина минути почти всеки от присъстващите си опита силите. Но никой не успя. Нищо не можеше да среже косъмчетата на брадатата дама, дори и градинарските ножици, които накрая извади господин Длъгнест. А най-странното беше, че на пипане те бяха съвсем меки, като обикновени човешки косми!

След като всички признаха поражението си, собственикът ги помоли да слязат от сцената и Труска отново застана в средата. Погали пак бузите си и стисна носа си и брадата започна да се прибира! След две минути цялата изчезна безследно и Труска изглеждаше точно както в началото. Тя се скри зад кулисите, избухнаха оглушителни ръкопляскания и почти веднага започна следващият номер.

Изпълнителят се казваше Ръкокракия Ханс. Той ни разказа за баща си, който се родил без крака и се научил да се придвижва на ръце както нормалните хора използват краката си, и впоследствие предал на децата тайната си.

След това Ханс седна и преметна крака през врата си. Вдигна се на ръце и се разходи по сцената, после слезе сред публиката и покани четирима случайно подбрани мъже да се състезават. Те щяха да бягат с крака, а той — с ръце. Обеща кюлче злато на всеки, който го победи.

Надбягваха се по пътеката между столовете и въпреки че бягаше на ръце, Ханс с лекота победи и четиримата си съперници. Заяви, че взима сто метра за осем секунди, и никой от присъстващите не се усъмни в думите му. След това показа няколко впечатляващи гимнастически постижения, които доказваха, че човек може да прави всичко и без крака. Номерът му не беше особено зрелищен, но ми хареса.

След като Ханс си тръгна, настъпи кратка пауза и отново се появи господин Длъгнест.

— Дами и господа — рече той, — следващото изпълнение е невероятно и смайващо. Но освен това е и опасно, така че ще ви помоля да не вдигате шум и да не ръкопляскате.

Настъпи пълна тишина. След случилото се с човека вълк, никой не би посмял да рискува.

След като салонът утихна, господин Длъгнест обяви с приглушен шепот:

— Господин Крепсли и Мадам Окта!

Светлината отслабна и на сцената излезе зловещ мъж — висок и слаб, с много бяла кожа и с къса рижа коса само на темето. По лявата му буза се спускаше дълъг белег, който стигаше до устните и заради който устата му изглеждаше извита настрани и нагоре.

Мъжът беше облечен в тъмночервен костюм и носеше малка дървена клетка, която постави на една маса. След това се обърна към нас. Поклони се и се усмихна. Усмивката му придаде още по-зловещ вид, заприлича ми на лудия клоун от един филм на ужасите, който бях гледал. След това се впусна в обяснения за същността на своя номер.

Аз обаче пропуснах началото на речта му, тъй като не гледах към него, а към Стиви. Когато господин Крепсли излезе на сцената, в салона цареше гробна тишина и изведнъж се чу едно силно ахване.

И то дойде от Стиви.

Взрях се любопитно в приятеля си. Той беше пребледнял почти като господин Крепсли и целият трепереше. Дори беше изтървал гумената фигурка на Александър Скелета, която си беше купил.

Погледът му беше прикован в господин Крепсли и тогава аз си помислих, че изглеждаше все едно вижда призрак!