Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Key to Rebecca, 1980 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Борис Шопов, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- VaCo(2021)
Издание:
Автор: Кен Фолет
Заглавие: Ключът към Ребека
Преводач: Борис Шопов
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: Артлайн Студиос
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман (не е указано)
Националност: английска (не е указано)
Редактор: Мартина Попова
Художник: Стоян Атанасов
ISBN: 978-954-2908-79-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15378
История
- —Добавяне
Осемнадесета глава
Ромел можеше да долови мириса на морето. В Тобрук жегата, прахолякът и мухите не бяха по-добри от пустинните, ала всичко ставаше по-поносимо, щом слабият бриз довееше солена влага.
Фон Мелентин влезе в Командната бронирана кола с разузнавателния си доклад.
— Добър вечер, господин фелдмаршал.
Ромел се усмихна. Бяха го повишили след победата при Тобрук и още не бе свикнал с новия си чин.
— Нещо ново?
— Съобщение от шпионина в Кайро. Казва, че линията Мерса Матрух е слаба в центъра.
Ромел взе доклада и започна да го чете. Усмихна се, когато прочете, че Съюзниците предвидили, че ще опита да заобиколи бързо южния край на линията. Изглежда започваха да разбират мисленето му. Той каза:
— Значи минните полета стават по-тесни в тази точка… но тук линията е защитена от две колони. Какво е колона?
— Това е нов термин, с който си служат. Според един от военнопленниците колоната е бригадна група, два пъти надвита от танкове.
— Слаба единица значи.
— Да.
Ромел потропа с показалеца си по доклада.
— Ако това е вярно, то ние можем да пробием линията Мерса Матрух в момента, в който стигнем там.
— Разбира се, аз ще дам най-доброто от себе си, за да проверя отчета на шпионина през следващите ден-два — обясни Мелентин. — Последния път обаче той беше прав.
Вратата на Колата се отвори и вътре влезе Кеселринг.
Ромел бе смаян.
— Господин фелдмаршал! — каза той. — Мислех, че сте в Сицилия.
— Бях — отвърна Кеселринг и тропна, за да отърси праха от ръчно изработените си ботуши. — Долетях, за да ви видя. По дяволите, Ромел, това трябва да спре. Заповедите ви са твърде ясни — трябваше да напреднете до Тобрук и не по-нататък.
Ромел се отпусна в платненото столче. Беше се надявал да удържи Кеселринг вън от тази разправия.
— Обстоятелствата се измениха — каза той.
— Но първоначалните ви заповеди бяха потвърдени от италианското Върховно командване — продължи Кеселринг. — А каква бе реакцията ви? Вие отклонихте „съвета“ и поканихте Бастико да вечеря с вас в Кайро.
Нищо не вбесяваше Ромел повече от заповедите от италианците.
— Италианците не са свършили нищо в тази война — ядосано отговори той.
— Това няма значение. В момента вашите авиационни и флотски подкрепления са необходими за атаката срещу Малта. След като завземем Малта, комуникациите ви за настъпление към Египет ще бъдат осигурени.
— Вашите хора не са научили нищо! — възрази Ромел и не опита да понижава гласа си. — Докато ние се окопаваме, и противникът ще се окопава. Не достигнах дотук чрез старата игра на напредване, консолидиране, после отново напредване. Атакуват ли, аз се дръпвам; отбраняват ли позиция, аз я заобикалям; когато отстъпват, гоня ги. Сега те бягат и сега е времето да завладеем Египет.
Кеселринг запази спокойствие.
— Притежавам копие от вашата телеграма до Мусолини.
Той извади лист хартия от джоба си и зачете:
— Състоянието и духът на войските, настоящото положение със снабдяването благодарение на овладените резерви, и сегашната слабост на противника ни позволяват да го преследваме дълбоко в Египет.
Той сгъна хартията и се обърна към фон Мелентин.
— Колко немски танкове и хора имаме?
Ромел овладя желанието си да нареди на Мелентин да не отговаря; знаеше, че това е слабото му място.
— Шестдесет танка, господин фелдмаршал, и две хиляди и петстотин души.
— А италианците?
— Шест хиляди души и четиринадесет танка.
Кеселринг отново се обърна към Ромел.
— И вие ще овладеете Египет с всичко на всичко седемдесет и четири танка? Фон Мелентин, каква е вашата преценка за числеността на противника?
— Съюзническите части са приблизително три пъти колкото нашите по численост, но…
— Това е.
Фон Мелентин продължи:
— … но ние сме много добре снабдени с храни, облекло, камиони, бронирани коли и гориво; духът на хората е изключително висок.
Ромел се обади:
— Фон Мелентин, идете до камиона със свързочната апаратура и вижте какво е пристигнало.
Фон Мелентин се намръщи, но Ромел не обясни и той излезе.
Ромел продължи:
— Съюзниците се прегрупират при Мерса Матрух. Очакват да заобиколим южния фланг на линията им. Вместо това ще ударим центъра, където те са най-слаби…
— Как знаете това? — прекъсна го Кеселринг.
— Нашата разузнавателна преценка…
— На какво се основава тази преценка?
— Основно на разузнавателен доклад…
— Боже мой!
За пръв път Кеселринг повиши тон.
— Нямате танкове, но си имате вашия шпионин!
— Последния път беше прав.
Фон Мелентин се върна.
Кеселринг продължи:
— Всичко това няма значение. Тук съм, за да потвърдя нарежданията на Фюрера — няма да настъпвате по-нататък.
Ромел се усмихна:
— Аз изпратих личен пратеник до Фюрера.
— Вие…?
— Вече съм фелдмаршал и имам пряк достъп до Фюрера.
— Разбира се.
— Мисля, че фон Мелентин разполага с отговора на Фюрера.
— Да — каза фон Мелентин. Той четеше от лист хартия: „Богинята на победата се усмихва само веднъж в живота. Напред към Кайро. Адолф Хитлер.“
Настана тишина.
Кеселринг си излезе.