Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Key to Rebecca, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 11гласа)

Информация

Корекция и форматиране
VaCo(2021)

Издание:

Автор: Кен Фолет

Заглавие: Ключът към Ребека

Преводач: Борис Шопов

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Артлайн Студиос

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска (не е указано)

Редактор: Мартина Попова

Художник: Стоян Атанасов

ISBN: 978-954-2908-79-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15378

История

  1. —Добавяне

Осемнадесета глава

Ромел можеше да долови мириса на морето. В Тобрук жегата, прахолякът и мухите не бяха по-добри от пустинните, ала всичко ставаше по-поносимо, щом слабият бриз довееше солена влага.

Фон Мелентин влезе в Командната бронирана кола с разузнавателния си доклад.

— Добър вечер, господин фелдмаршал.

Ромел се усмихна. Бяха го повишили след победата при Тобрук и още не бе свикнал с новия си чин.

— Нещо ново?

— Съобщение от шпионина в Кайро. Казва, че линията Мерса Матрух е слаба в центъра.

Ромел взе доклада и започна да го чете. Усмихна се, когато прочете, че Съюзниците предвидили, че ще опита да заобиколи бързо южния край на линията. Изглежда започваха да разбират мисленето му. Той каза:

— Значи минните полета стават по-тесни в тази точка… но тук линията е защитена от две колони. Какво е колона?

— Това е нов термин, с който си служат. Според един от военнопленниците колоната е бригадна група, два пъти надвита от танкове.

— Слаба единица значи.

— Да.

Ромел потропа с показалеца си по доклада.

— Ако това е вярно, то ние можем да пробием линията Мерса Матрух в момента, в който стигнем там.

— Разбира се, аз ще дам най-доброто от себе си, за да проверя отчета на шпионина през следващите ден-два — обясни Мелентин. — Последния път обаче той беше прав.

Вратата на Колата се отвори и вътре влезе Кеселринг.

Ромел бе смаян.

— Господин фелдмаршал! — каза той. — Мислех, че сте в Сицилия.

— Бях — отвърна Кеселринг и тропна, за да отърси праха от ръчно изработените си ботуши. — Долетях, за да ви видя. По дяволите, Ромел, това трябва да спре. Заповедите ви са твърде ясни — трябваше да напреднете до Тобрук и не по-нататък.

Ромел се отпусна в платненото столче. Беше се надявал да удържи Кеселринг вън от тази разправия.

— Обстоятелствата се измениха — каза той.

— Но първоначалните ви заповеди бяха потвърдени от италианското Върховно командване — продължи Кеселринг. — А каква бе реакцията ви? Вие отклонихте „съвета“ и поканихте Бастико да вечеря с вас в Кайро.

Нищо не вбесяваше Ромел повече от заповедите от италианците.

— Италианците не са свършили нищо в тази война — ядосано отговори той.

— Това няма значение. В момента вашите авиационни и флотски подкрепления са необходими за атаката срещу Малта. След като завземем Малта, комуникациите ви за настъпление към Египет ще бъдат осигурени.

— Вашите хора не са научили нищо! — възрази Ромел и не опита да понижава гласа си. — Докато ние се окопаваме, и противникът ще се окопава. Не достигнах дотук чрез старата игра на напредване, консолидиране, после отново напредване. Атакуват ли, аз се дръпвам; отбраняват ли позиция, аз я заобикалям; когато отстъпват, гоня ги. Сега те бягат и сега е времето да завладеем Египет.

Кеселринг запази спокойствие.

— Притежавам копие от вашата телеграма до Мусолини.

Той извади лист хартия от джоба си и зачете:

— Състоянието и духът на войските, настоящото положение със снабдяването благодарение на овладените резерви, и сегашната слабост на противника ни позволяват да го преследваме дълбоко в Египет.

Той сгъна хартията и се обърна към фон Мелентин.

— Колко немски танкове и хора имаме?

Ромел овладя желанието си да нареди на Мелентин да не отговаря; знаеше, че това е слабото му място.

— Шестдесет танка, господин фелдмаршал, и две хиляди и петстотин души.

— А италианците?

— Шест хиляди души и четиринадесет танка.

Кеселринг отново се обърна към Ромел.

— И вие ще овладеете Египет с всичко на всичко седемдесет и четири танка? Фон Мелентин, каква е вашата преценка за числеността на противника?

— Съюзническите части са приблизително три пъти колкото нашите по численост, но…

— Това е.

Фон Мелентин продължи:

— … но ние сме много добре снабдени с храни, облекло, камиони, бронирани коли и гориво; духът на хората е изключително висок.

Ромел се обади:

— Фон Мелентин, идете до камиона със свързочната апаратура и вижте какво е пристигнало.

Фон Мелентин се намръщи, но Ромел не обясни и той излезе.

Ромел продължи:

— Съюзниците се прегрупират при Мерса Матрух. Очакват да заобиколим южния фланг на линията им. Вместо това ще ударим центъра, където те са най-слаби…

— Как знаете това? — прекъсна го Кеселринг.

— Нашата разузнавателна преценка…

— На какво се основава тази преценка?

— Основно на разузнавателен доклад…

— Боже мой!

За пръв път Кеселринг повиши тон.

— Нямате танкове, но си имате вашия шпионин!

— Последния път беше прав.

Фон Мелентин се върна.

Кеселринг продължи:

— Всичко това няма значение. Тук съм, за да потвърдя нарежданията на Фюрера — няма да настъпвате по-нататък.

Ромел се усмихна:

— Аз изпратих личен пратеник до Фюрера.

— Вие…?

— Вече съм фелдмаршал и имам пряк достъп до Фюрера.

— Разбира се.

— Мисля, че фон Мелентин разполага с отговора на Фюрера.

— Да — каза фон Мелентин. Той четеше от лист хартия: „Богинята на победата се усмихва само веднъж в живота. Напред към Кайро. Адолф Хитлер.“

Настана тишина.

Кеселринг си излезе.