Мери Алис Монро
Втората звезда надясно … чак до сутринта (10)

Глава 9

Беше десет часът, ярка слънчева сутрин, но от отегчените изражения на лицата на творческия екип човек можеше да си помисли, че бе краят на работния ден в дъждовен следобед.

Фей стоеше в малката заседателна зала на „Лео Бърнет“, след като току-що бе направила своето изложение за кампанията за чай „Хемптън“. Издиша дълбоко и хвърли преценяващ поглед към хората около себе си, но не забеляза нито една искра на въодушевление в погледите на колегите си. Сърцето й слезе в петите.

Членовете на екипа й се бяха облегнали назад в столовете си и се взираха в нея, после се спогледаха с неразбиращи погледи. Паскал от арт отдела се размърда на мястото си и провеси ръце през облегалката на стола си с френско секси безочие. Патрик и Хари, копирайтърите, седяха един до друг, облечени в ленените си панталони и разкопчани ризи, и потрепваха с пръсти по папките в скутовете си.

Джордж от „Производство“ бе морж във формата на човек, който изглеждаше много по-възрастен от своите трийсет и пет години. Той започна да гали своите гъсти и извити мустаци, хапейки краищата им в знак на безнадеждност. Фей знаеше, че лаконичният Джордж нямаше да каже много неща при груповото обсъждане, но винаги разполагаше с цял склад съдържателни коментари, които бе готов да сподели насаме. Единствената друга жена от екипа, Джейшри, красивата индийка, която бе истинска медийна фурия, не показваше дори намек за сестринска подкрепа. Скръсти безкрайно дългите си тънки крака и се втренчи в нея със стъклен поглед.

Толкова за екипната работа, помисли си Фей с отчаяние и стисна здраво ръце. Що се отнася до шефовете й, Бърнърд Робинсън се бе настанил на другия край на масата с цялото си величие, искрящите си очи, тъмния си костюм по поръчка от „Савил Роу“ и зализана назад коса. Никой не оспорваше властта му, но той оставаше необикновено мълчалив, прехвърляйки очевидно отговорността към Сюзън, която бе в позицията на супервайзър на проекта. Даваше й открито поле за изява. Тъмните му гъсти вежди обаче се бяха свъсили на челото му като буреносни облаци, затъмняващи върха на планината.

Единствената външна реакция на Бърнард на презентацията на Фей бе рязкото даване на знак на асистентката да сервира чай.

В средата на четирийсетте, Сюзън бе ветеран в рекламните кампании в Англия. Обичаше да казва, че няколкото бръчки на лицето й са бойни белези. Бе показала достатъчно ясно на Фей, че не е доволна от факта, че Бърнард е пренебрегнал препоръката й за един млад английски възпитаник на Оксфорд и е избрал неизвестна американка за главен мениджър на сделките с ключови клиенти. Това, че Фей бе красива — и по-млада — допълнително бе подклало огъня.

— Чаят не е нов продукт — започна Сюзън с прекрасния си британски акцент. Повдигна светлите си очи, искрящи зад очилата с тежки рамки от черупка на костенурка, извивайки устни в подигравателна усмивка. — Дори и в Америка.

Леко подхилкване се разнесе из стаята. Освен нея самата и Бърнард всички в екипа бяха или англичани, или чужденци. Фей зае отбранителна позиция, осъзнавайки напълно, че предстоеше само първата от множеството атаки с въпроси след презентацията й.

— Американците знаят какво е чаят, разбира се — отвърна спокойно тя, — но го смятат за нещо от по-висока класа. Нещо, което можеш да опиташ от време на време. Или може би, когато си болен. Чаят е нещо, което можеш да поискаш. Кафето е това, от което се нуждаеш.

— Амин — измърмори Паскал, французинът, който не правеше никакви опити да прикрие отвращението си към чая. Единственото общо, което споделяха с Фей, бе притичването им от време на време сутрин до кафенето във фоайето на сградата.

Сюзън потропа с раздразнение с молива си по дланта си и наведе глава, за да провери реакцията на Бърнард.

Неговото лице бе каменно и неразгадаемо.

— Добре, продължавай — каза тя.

Фей започна:

— Тази концепция предлага на американците нова представа за чая. Чаят — нещо, което пиеш, когато си здрав. За да останеш здрав.

— Както и млякото — каза сухо Патрик.

Хари завъртя демонстративно очи.

Фей изпъна рамене и продължи:

— Чаят, освен това е природен продукт.

— Ето една идея, която имаше своя момент — но той отмина — изръмжа Патрик.

— Днес всичко в магазините е природно.

— Природното умря — добави Хари.

Бърнард я погледна изпитателно, дебнещ отговора й като ястреб.

Фей събра сили.

— Нима? Проучванията сочат…

— Не, не, не — изръмжа Патрик, поклащайки глава. — Спести ми го. Никакви проучвания повече. Не искам да слушам какво казват проучванията. Нито пък консуматорите. Тук искаме някаква емоция. Чувства. Купища статистика само ще отегчи публиката, да не споменаваме мен.

— Той е прав — намеси се Джейшри. Беше родена в Индия, израснала в Англия, но любовта й към филмите и телевизията бе абсолютно американска, направо бе луда по Ел Ей и Холивуд. — Откажи се от здравето. Толкова е… скучно. Представи си това — каза тя, свали кръстосаните си крака и се наведе въодушевено над масата. — Поредица от реклами, възрастни и деца се забавляват по различни начини. Енергия, енергия. Появява се студеният чай. Подсладен. Музика. Послание: „Чаят е забавен. Децата също го харесват“.

— Отиваш в противоположната посока на идеята на кампанията — отвърна Фей, като положи усилия да не я зашлеви. — Захар? Децата го харесват заради захарта? Къде е връзката със здравето тук?

— Точно това е идеята — изсумтя Патрик. — Извинявай, че трябва да ти изтъквам това, но Джейшри търси емоцията. Движението, енергията. И точно това трябва да имаме в кампанията.

Бърнард я погледна въпросително, в очакване на остроумен отговор. Размахване на камшик. Патрик бе настъпателен; ръкомахаше във въздуха, оголваше зъби и ръмжеше. Трябваше да бъде поставен на мястото си.

Но Фей не можа да го направи. Бе загубила остротата си.

— Аз… — прокашля се тя и облиза пресъхналите си устни. — Аз мисля, че можем да имаме движение в кампанията. Движение без емоция. Нека изведем фактите на преден план.

— Само фактите, госпожо — подигравателно се обади Джейшри и всички се изкикотиха.

Фей продължи с високо вдигната брадичка.

— Именно. Подход, основан на фактите, не на някакви безсмислици. Лекари, фармацевти. Жени в строги костюми.

— Това е нещо, което би се харесало на костюмарите — отбеляза саркастично Патрик. После забеляза погледа на Сюзън, закашля се и добави: — Костюмарите от чай „Хемптън“, имам предвид.

— Като оставим шегичките настрана — каза Сюзън, — смятам, че имаме проблем: екипът иска повече, как да го кажа, Бърнард? Вдъхновяващи идеи? По-малко конкретни и повече хващащи окото?

— Добре — отвърна Фей, отстъпвайки леко. Неволно потръпна, като се боеше да погледне към Бърнард, чието неудоволствие бе очевидно. — Можем да намерим умни начини да вмъкнем „хващащ окото“ слоган или символ. Това е работата ни, нали? Но настоявам, че сърцевината на кампанията ни трябва да бъде медицинското проучване.

— Честно казано — обади се Джейшри с университетския си акцент, докато въртеше молива си между идеално оформените си и лакирани пръсти. — Аз съм англичанка. Пия чай, откакто се помня. За първи път чувам, че е полезно за мен. Всъщност изобщо не ме интересува. Харесва ми вкусът му. За мен е забавно да изпия чаша кафе от време на време, но за всеки ден — дайте ми моя чай.

— Аха, това мислене трябва да постигнем — каза Хари.

Масата избухна в шеги и закачки. Фей се огледа и видя, че лъвовете бяха пуснати от каишките си. Камшикът бе погълнат, сдъвкан и изплют отново. Само за петнайсет минути бе изгубила контрол. Подхвърляха разни идеи, шегуваха се, в повечето случаи на неин гръб. Искаха кампания, основана на емоции. Фей се спусна назад на стола си, със събрани в скута си ръце. Когато погледна към Бърнард, видя, че той се взира в нея с болезнено изражение.

Сюзън се прокашля и възстанови реда в залата.

— Фей — почна тя с бавен, хладен и съвършено овладян глас. — Ти представи някои добри идеи, но просто не успя да вдъхнеш живот на проекта. Тук няма нищо сензационно. Може би не си използвала проучването толкова добре, колкото би могла.

Фей трепна от явния шамар, който й бе зашлевила, и почувства, че светът й се разпада, но се опита да не го покаже.

Бърнард се надигна рязко и обиколи залата като голям дебнещ ястреб, тъмните му очи не пропускаха нищо, сянката му се простираше навсякъде. В един момент спря и застана на срещуположната страна на масата с ръце зад гърба си.

— Вярвам във Фей — прогърмя гласът му.

Няколко чифта вежди се повдигнаха. Дъхът на Фей заседна в гърлото й. Почти щеше да се разплаче.

— Може би идеята не е съвсем изчистена — продължи той с критичен тон, — но това не е работа само на един човек. Това е колективно усилие.

Сега всички се свиха под острия му поглед.

— О, хайде, Бърнард — каза Сюзън с подигравателен тон. — Вероятността тази идея да впечатли клиента е равна на нула.

— Казвам, че трябва да работим по нея.

Мълчание. Екипът се размърда в столовете си. Патрик хвърли на Фей убийствен поглед, който обещаваше по-късно възмездие.

— Знам, че всички искате емоция — каза тя почти като извинение. — Но наистина смятам, че тази идея ще намери отклик у хората, които мислят за здравето си.

— Да, добре — прекъсна я рязко Сюзън. Изглежда бе разгневена още повече от подкрепата на Бърнард. — Но това не е главният въпрос, нали? Той е: дали хората от „Хемптън“ ще откликнат на нея? — Сюзън започна да прибира документите, разпръснати по масата пред нея, като постепенно започна да овладява и гнева си. — Не е нужно да ти напомням колко голям клиент е този. Нито колко много искаме тази сделка. Направи нарочно пауза.

— Колко много я искам аз.

Повдигна брадичка и впери поглед в Бърнард. Беше напрегнат момент между президента и неговия супервайзър. После на лицето на Сюзън се изписа примирено изражение.

— Добре, ще действаме — каза Сюзън. Изпъна гръб и сви устни. — Но искам всички да положите усилия. Паскал, Джейшри, съставете медиен план и дайте идеи как това може да проработи. Патрик и Хари, знаете какво трябва да правите. Това е концепция на Фей, но искам всички да работите като екип и да създавате слогани за кампанията, докато изстискате и последната капчица вдъхновение от себе си. И после измислете още. Искам победител — заяви решително и се наведе над бюрото. — Искам магия.

После без повече думи се обърна и напусна заседателната зала, а Бърнард я последва.

Фей остана с екипа сред злокобното мълчание, което се бе възцарило. Нямаше поздравителни ръкопляскания за чудесната й идея, нито предложения от сътрудниците й за съдействия и някогашните познати въодушевени възгласи. Само Паскал отвърна на погледа й с намек за съчувствие, личащо в тъмните му очи. Останалите не прикриваха нито разочарованието, нито яда си. Беше очевидно, че не пасваше в екипа си — а какво оставаше да ги води.

Тя се прокашля, отчаяно желаеща да успее да ги сплоти по някакъв начин.

— Защо не се срещнем тук отново, да кажем в два часа? Ще поговорим за клиента, за неговите нужди и ще нахвърлим някои първоначални идеи.

Опита се да ги подкупи и се усмихна.

— Чаят е от мен.

Джейшри повдигна към нея тъмните си очи и те бяха ледени, какъвто би трябвало да бъде истинският студен чай.

— Времето за чай в Англия е четири часът. Мислех, че проучването ти би трябвало поне на това да те е научило. Или и за това ще те подкрепи Бърнард?

Патрик се наведе напред и каза, уж прикривайки се с длан, но достатъчно силно, за да го чуят всички:

— Каквото иска протежето на шефа.

Фей побледня, но отказа да удостои с отговор грубия коментар.

Събра материалите си и излезе от залата с гордо вдигната глава. Искаше да остане сама и да оближе раните си. Измина само няколко крачки по коридора, но спря рязко, защото чу гласовете на Сюзън и Бърнард зад ъгъла, които явно се караха ожесточено.

— Виж, Бърнард, знам, че е специална за теб, но сделката е прекалено голяма, за да рискуваме.

— Няма нищо общо с това дали е специална или не. Тя е добра, дяволски добра. И работи здраво. Виждал съм я да се изправя срещу най-добрите и да ги побеждава. Мисли бързо и, казвам ти, когато поеме инерция, идеите й са впечатляващи. Направо ти влизат под кожата и те карат да се чувстваш добре.

— Наистина ли? И точно колко добре те карат да се чувстваш? Носят се слухове, стари приятелю, че тя работи до късно повечето вечери. С теб.

— Не ми харесват тези намеци.

— Нито на мен.

— За бога, Сюзън! Смяташ, че имам връзка с главния си мениджър?

— Няма да е за първи път. Тя определено е привлекателна. И достатъчно млада. Достатъчно отдадена… на теб.

— Както би трябвало да бъде — тросна се той, пренебрегвайки първия коментар, който бе изненадал Фей. Никога не бе чувала подобни слухове за Бърнард. — Можеш да научиш нещо от О’Нийл — продължи Бърнард. — Може да го наричаш „отдаденост“. Аз предпочитам да използвам добрата старомодна дума „лоялност“.

— Спести ми американските баналности, Бърнард. Вътре се подчиних на авторитета ти, но насаме ще бъда откровена. Идеята не ме впечатлява. Има потенциал, признавам го. Знам, че основаните на факти кампании могат да бъдат успешни, но не самата идея за кампанията ме притеснява.

Млъкна и Фей се приведе напред, за да чуе по-добре Сюзън, която бе снишила глас.

— Когато ми каза, че ще доведеш свое суперталантливо протеже от Чикаго, не бях въодушевена, но си помислих, добре, имаме нужда от истински динамит тук. Но Фей О’Нийл? Какъв й е проблемът? Изядоха я жива вътре. Нужен ни е борец, ако ще представяме тази кампания на „Хемптън“. Не някаква сдържана или свенлива женица. И, кълна ти се, Бърнард, ако загубим сделката „Хемптън“, тя излита. Протеже или не, с лични проблеми, все ми е тая — ще бъде история.

Млъкна, а когато заговори отново, тонът й бе много по-кротък, сякаш бе осъзнала, че е отишла прекалено далеч.

— Притеснявам се за теб, Бърнард. Тук си от година. Първата ти отговорност в Лондон е да доведеш нови клиенти на фирмата. Затова дойде тук. Това е най-добрият ти шанс. Не го проваляй. Или можеш да провалиш и своята собствена позиция. Искаш да говорим за лоялност? Само почакай и ще видиш колко лоялни могат да бъдат началниците ти в Чикаго, когато загубиш този клиент.

Фей чу токчетата на Сюзън да заглъхват надолу по коридора, след това чу и как Бърнард въздъхва шумно, преди да поеме тежко към собствения си кабинет.

Облегна се на стената и затвори очи. Работата на Бърнард също бе поставена на риск? Можеше ли да стане по-лошо?

Отговорът дойде от заседателната зала зад нея. Патрик крещеше с пълни гърди:

— Тази янки не би могла да разпознае хубавата идея, дори тя да дойде и да я изрита по готиния задник!

* * *

В шест вечерта, след всичко, което се бе случило през деня, Фей внимателно потропа на вратата на Бърнард. Когато отвори, видя, че той отново говореше по телефона. Махна й с ръка и й посочи да седне. През огромните панорамни прозорци светлините на града с древна история блещукаха през мъглата като свещи.

Тя мина през кабинета и се настани на ръба на модерния диван от хром и кожа, който бе ужасно неудобен. След като преброи всяка секунда от следващите напрегнати три минути, Бърнард най-накрая затвори и отиде при нея. Застана до дивата, повдигна ръка към брадичката си и се загледа в нея, сякаш тя бе Мона Лиза. Фей му отвърна с колеблива усмивка.

— Тежък ден, а? — изненада я той. Не беше в стила на Бърнард да проявява съчувствие.

— Най-ужасният — отвърна тя и подпъхна ръце под себе си. — Срещата в два часа премина точно както очаквах. Екипът бе обединен — но срещу мен. Възприемат ме като твое протеже.

— Ти си мое протеже — отбеляза той небрежно. После се намръщи и приседна на дивана до нея. Фей почувства натрапчиво близостта му, усети странната атмосфера, която се възцари между тях, и се отдръпна няколко сантиметра назад. Почувства как цялото й тяло потрепва и се насочва напред, така че, за да не помръдва с бедра или да не издиша притеснено, извърна глава.

— Добре ли си? — попита Бърнард.

Нещо в гласа му включи вътрешната й аларма. Коментарът на Сюзън Пъркинс изплува в съзнанието й. „Няма да е за първи път.“

— Да — отвърна тя с лек кикот, от което й се прииска да се шамароса по лицето. Скръсти крака, забелязвайки колко голяма част от бедрата й бе открита, после неловко смени отново позата си.

Усещаше очите на Бърнард върху себе си, плъзгаха се по устните й, надолу по шията към гърдите, към костеливите колене, потрепващи под полата й.

После то се случи. Той постави голямата си ръка с добре оформени пръсти върху коляното й. После го стисна. Не беше толкова действие, колкото изявление.

Фей се втренчи в ръката с неловко вцепенение.

Защо трябваше да съсипваш всичко, помисли си тя в агония.

После се замисли за Мади и Том и как не можеше да позволи да загуби тази работа. Замисли се как бе на трийсет и пет години и бе заложила всичко на тази работа. На този човек. Бавно издиша, овладявайки мислите си, и внимателно, но решително отмести ръката му от коляното си.

— Моля те — каза тя тихо.

Бърнард скочи на крака и избухна.

— Моля те? — прогърмя гласът му. — Моля те? Позволяваш ми да направя нещо подобно и ми казваш само „моля те“? По дяволите, може би Пъркинс е права за теб. Изгубила си искрата си, желанието за битка. Какво е станало с теб? Фей О’Нийл, която познавам, би издрала очите ми като котка, ако направех такова нещо. Къде е това момиче? Момичето, от което се нуждая — онова, което смятах, че наемам на работа!

— Тук съм, Бърнард. Аз… просто имам нужда от още време. Да се аклиматизирам.

— Виж. Знам, че ти е трудно. Ненавиждам подлеците и скандалджиите — а Патрик е и двете. Бих го изритал незабавно по кльощавия задник, само че той пише ужасно хубави текстове. Опитах се да наема най-добрите професионалисти на всички нива. Да създам най-съвършения екип. Затова те доведох тук, Фей — прониза я с тъмния си поглед. — Не по някаква друга причина.

Тя въздъхна, после стисна плътно устни и кимна.

— Да, сър.

— Ето какво е положението. Картите са на масата. Доведох те тук, за да покажеш на „Хемптън“ каква реклама можем да сътворим, ако ни се доверят. Имаш време до края на лятото да измислиш солидна кампания с дузина впечатляващи слогани, такива, които те хващат право за сърцето. Затова ще е нужно упорита и умна работа и нещо друго. Инстинкт. Фей О’Нийл, която познавах някога, ще знае какво е нужно за задачата. Въпросът е дали си същата Фей О’Нийл?

Тя се надигна и отвори уста, за да го отговори.

— Не, не, не — прекъсна я той, запъти се към вратата и я отвори широко пред нея. — Не ми го казвай. Върви и ми го покажи!