Джон Лескроарт
Ловецът (34)

Благодарности

Идеята за тази книга се роди в резултат на дискусия с един мой бивш кореспондент по имейла и настоящ приятел, д-р Джак Креъри. Той ми е помагал и преди по въпроси, свързани с травматичните увреждания на мозъка, при романите „Предателство“ и „Безкрайни тайни“. Веднъж, по време на вечеря в Сан Франциско, се заговорихме за осиновяването на Уайът Хънт и той отбеляза, че ще е интересно да се разгледат проблемите, свързани с ангажимента и изоставянето при възрастните в светлината на детските им години, прекарани в домове и приемни семейства. Джак се оказа прав — темата наистина е удивителна и аз му благодаря, задето ме насочи по тази пътека.

Тъй като не съм най-компетентният човек в света в областта на технологиите, когато започнах да съставям сюжета, си дадох сметка, че ще ми е нужен експерт по телекомуникации, и имах щастието да го открия в лицето на Р. Дж. Рейнълдс, дългогодишен служител на AT & T, работещ в поделението на компанията в моя град. В хода на няколко срещи той ми отвори очите за много тривиални истини на нашата обвързана с компютрите съвременна реалност, за които дори не бях подозирал. Оказа се, че неприкосновеността на личния ни живот съвсем не е така свещена, както си мислим. Приносът на Р. Дж. за написването на книгата беше неоценим и аз му благодаря.

Благодарности също на Карън Ериксън от Католическата благотворителна организация в Сан Франциско и Дон Мерканини от Звеното по осиновявания към Калифорнийския щатски отдел по социални грижи, за техните познания по промените в правилата за осиновяване в Калифорния през последните десетилетия, както и за това, че и двамата приеха неканените ми обаждания в дух на доброжелателство и кооперативност.

Това, в крайна сметка, е история за частен детектив — още една област, в която нямам опит от първа ръка. Затова в своите проучвания се обърнах към няколко истински професионалисти, за да разбера какво е усещането от работното им ежедневие. Всички те — Лари де Матис, Марсел Майърс от „Съмбар Инвестигейшънс“ и Рик Фулър, бяха изключително отзивчиви и полезни. Благодаря, момчета, планирам следващия път да ви потърся пак, тъй че отваряйте си очите!

Някои книги се пишат сами, други се мъчат да се съпротивляват. По някаква причина въпреки огромното ми желание и кристално ясния сюжет тази спадаше към втората категория. Двама прекрасни специалисти в писането, Пол Макхю и Макс Бърд, добре запознати с процеса, ми оказваха навременна подкрепа с присъствие и съвети. В същата категория приятели следва да спомена още Спринт и Луис Уорън, Илейн Рендъл и Анди Уотсън, Боб Заро, Дон Матисън, Том Хедке и Вики Лорини.

Д-р Марк Детцър (и разбира се, прекрасната му съпруга и моя сестра, Катрин) бяха безкрайно услужливи, превеждайки ме през патологията на нервните сривове и паническите пристъпи. Що се касае до един друг ключов момент от сюжета, навярно никога нямаше да се сетя да изпратя Уайът Хънт в Мексико, ако не беше подсказката на Карин Нийвс да хвърля едно око на красивото и екзотично тъкаческо селище Теотитлан дел Вале. Това се оказа блестящо предложение.

И при тази, както и при другите ми книги, Ал Джанини остава мой верен сътрудник — безпогрешен камертон, качествен контрол по правните въпроси и тънък изследовател на човешките състояния. Тези романи печелят неизмеримо откъм дълбочина, правдоподобност и комплексност поради участието на Ал. От първите щрихи на сюжета до завършването на ръкописа неговият принос беше, както винаги, неизмерим.

На фронта на домашния си офис аз вече дълги години съм благословен с перфектния колега и административен асистент, Анита Буун. Ден след ден, година след година, Анита координира всички логистични и промоционални усилия, съпровождащи работното ежедневие на автора, като в същото време запазва слънчев оптимизъм и позитивно поведение. Тя наистина е съкровище. Имам късмет също и с моите редактори на свободна практика — изглежда, че без значение колко пъти четете книгата си, винаги пропускате по нещо. Дори професионалистите в издателствата го правят. Тъй че, за да се опази потокът на повествованието чист от печатни грешки, повторения или просто досадни глупости, тримата ми коректори нямат равни на себе си: това са Пеги Ноутс, Карън Хлавачек и Дъг Кели.

За заглавието принос има синът ми Джак, с малко помощ от съпругата ми Лиза.

Няколко души направиха щедри дарения на благотворителни организации, закупувайки правото да кръстят герой от тази книга. Тези хора и съответните организации са: Джим Бърг (Special Olympics); Гари и Деби Денис (Big Brothers and Big Sisters); Каръл Дейвис (CASA of Humboldt); Тим Филипс (Heart Association) и Лин Мейнджър (National Association for Drug Abuse Prevention).

Всички ние все повече живеем в света на социалните мрежи и това важи с особена сила за света на книгоиздаването, чийто пейзаж сякаш всеки ден се мени под краката ни. Навигирането през плитчините на уеб базирания маркетинг, Twitter, Facebook и други не е работа за женчовци. Аз самият навлязох в тази сфера преди няколко години, с експертната помощ на Мада Джеймс за моята уебстраница и на Арин Десантис за Facebook. Сега те вече са предали тези и други задължения на специалистите от Eager Mondays — д-р Анди Джоунс и Брайъни Джилгейтън. Обичам да получавам обратна връзка от своите читатели, затова ви каня да посетите моя сайт (www.johnlescroart.com), да станете фен на Facebook www.facebook.com /johnlescroart или да се присъедините към винаги оживената дискусия на Twitter — www.twitter.com /johnlescroart.

Щастлив съм да имам такъв трудолюбив и талантлив екип в издателство „Дътън“, спомагащ за публикуването на книгите с много вкус и всеотдайност. Брайън Тарт е перфектният издател, а Бен Севиър е редактор, с какъвто всеки писател си мечтае да има късмета да работи. Кристин Бол и Кари Суетоник са неуморни и креативни в своите маркетингови усилия. Останалата част от екипа също е изключителна: Стефани Кели, Сюзан Шуарц, Ракъл Хикс, специалистът по меките корици Кара Уелш, Фил Будник, Рик Паскочело, както и Рич Хаселбергер, гуруто в областта на външните подвързии.

И накрая, но в никакъв случай не на последно място — всъщност в много отношения дори на първо — Барни Карпфингър си остава мой голям приятел, мъдър съветник, неуморен поддръжник и във всяко отношение великолепен литературен агент. Няма да е преувеличено, ако кажа, че до голяма степен дължа кариерата си на неговите усилия и никога няма да мога да му се отблагодаря достатъчно. Благодаря ти, човече. Ти си най-великият!