Пиер Юник
Общество без хора

Утрото се оттича по изпомачкани растения

тъй както капка пот по линиите на ръка

Аз се катеря по земята

уста изпъпчена и строга

Разтваря слънцето в каналите огромни листи

и те покриват гробища пристанища и къщи

със същата горещина зелена лепкава

Сега пред моя дух се появява с тревожна сила

абсурдността на човешките селения

в тези къщи натъпкани една до друга

подобно порите на кожата

между мъчителната празнота на земните пространства

Чувам как птиците крещят по-рано казваха че пеели

сега безжалостно приличат те на камъни

Виждам стада от къщи които пасат сок от въздуха

заводи пеещи тъй както птиците по-рано

пътища губещи се в ниви със сол покрити

изрезки от небе които съхнат върху мъх зелено-сив

Скърцане на скрипец показва че в кладенеца се издига кофа

пълна с прозрачна кръв

и слънцето я изпарява

Нищо друго няма да разстрои тази разходка по земята

до вечерта

която трепка като огромна пеперуда забодена

на пода на неподвижна гара

 

(1933)