Пиер Юник
Равните

Твърде мрачна е светлината

която се процежда през малкото прозорче

в съдебните зали

Познават я зданията наоколо

по тези белезникави прашинки които плават в нея

кости забравени от морските кервани

далеч от вулканическия остров

който пазят солените бездни

Твърде мрачна

е светлината в училищните дворове

за детските немити очи

Облечени в кървави дрипи

децата разглеждат одраното си коляно

Няма нищо по-тъжно от тази загубена светлина

която плува около дърветата в дворовете

на някоя казарма затвор

училище или приют

В морските бездни заседават съдилища

гилотина за скитащите

обезправените във водата

които излизат от класната стая

с чанти на гръб

с черни престилки

Дълбинните граматики ги учат на А Б В на морските

пропасти където светлината съществува до светлината

празна дума

Разсилни се разхождат по краищата на атолите

Един ден някое течение все още непроучено

ще отнесе скамейките на съдилището

сред почернелите от сепии води

под кискането на учениците от горен клас

те изучават по балистика защото ще станат офицери

и ще командват галопираща артилерия по широките площади

пълни с раковини

Пада нощта няколко самотни деца

излизат от стените без да ги видят

катерят се по пустите места

далеч от фосфоресциращите глобуси

играят в колибите на въглищари

с кибритени глави и почернели кости

Играят на това което ще станат в някой друг живот

където светлината ще е истинска

Преди да съмне те се връщат вървейки покрай къщите

и влизат бързо в някое безформено здание

на входа на което се чете

сърдечна манифактура

Вече се чува как по улиците дефилират

полковете на дневните останки от корабокрушения

 

(1931)