Рьоне Шар
Блясъци

Лятото пееше, седнало на любимата си скала, където ти ми се яви, лятото пееше встрани от нас, а ние бяхме тишина, нежност, тъжна свобода, море — повече от морето, чиято дълга синя лопата си играеше в краката ни.

Лятото пееше и твоето сърце плуваше някъде далеч от него. Целувах смелостта ти, слушах смущението ти. Път през абсолюта на вълните към онези високи остри върхове от пяна, където се кръстосват смъртоносни добродетели като ръцете, които крепят нашите домове. Ние бяхме лековерни. Бяхме обсадени.

Минаха години. Бурите издъхнаха. Светът се оттегли. Изпитвах мъка, като усещах, че сърцето ти с право не ме забелязва вече. Обичах те. Дори когато вече нямах лице и бях празен от щастие. Обичах те, променях се към всичко, верен на тебе.