Рьоне Шар
Формална делба (Откъси)

4. Понякога действителността на поета не би имала никакъв смисъл за него, ако не влияеше скрито върху разказа за подвизите в действителността на други хора.

7. Поетът трябва да балансира между физическия свят на бдението и ужасната лекота на съня — линиите на познание, в които той вписва финото тяло на стихотворението, като се мести произволно в тези две различни състояния на живота.

10. Поезията трябва да бъде неделима от предвидимото, но когато то още не е изразено.

29. Стихотворението се появява от субективния натиск и един обективен избор.

Стихотворението е движещ се сбор от оригинални ценности, определящи едновременните съотношения с някой, който става първостепенен поради това обстоятелство.

32. Поетът не се дразни от отвратителното унищожаване, което извършва смъртта, но уверен в силата на осезанието си, превръща всичко в издължени вълнени нишки.

35. Трансформирайки намерението във върховен акт, като превръща цялата умора в данък, изплатен за възкресението, поетът внася оазиса на студа през всички пори на прозореца на изтощението и създава призмата — хидра на усилието, на чудесното, на твърдостта и потопа, и тогава твоите устни заместват мъдростта, а моята кръв — иконостаса.

45. Поетът е раждането на едно същество, което излъчва, и на едно същество, което задържа. Тази формална двоица, тези двама бдящи, му дават патетично своя глас.

49. На всяко разрушаване на доказателствата поетът отвръща с поздрав към бъдещето.